Джо Абъркромби - Червена страна

- Заповедта ви беше да атакувате! Това, че не го направихте, коства живота на няколко от хората ми, един от тях мой личен приятел!

Коска махна лениво с ръка, сякаш приятелството беше нещо незначително и преходно, без място в сериозните разговори на възрастни мъже.

- Бяхме притиснати, генерал Бринт, в доста разгорещено сражение.

- Изразяващо се в безкръвна размяна на стрели!

-Говорите така, сякаш кръвопролитната размяна на стрели е за предпочитане. - Темпъл протегна ръка към Дружелюбния и сержантът извади от вътрешния си джоб договора. - Член осми, ако не се лъжа. -Той бързо намери точния параграф и поднесе документа на генерала. -Технически погледнато, всяка размяна на амуниции се смята за сражение. Следователно на всеки член на дружината е дължимо допълнително заплащане.

- Допълнително заплащане? - кръвта се отдръпна от лицето на генерала. - Въпреки че нямате дори един ранен?

- Имаме един случай на дизентерия - покашля се Коска.

- Това да не е някаква шега?

- Не и за човек, оставен на милостта на дизентерията, уверявам ви!

- Член деветнайсет... - хартията прошумоля под пръста на Темпъл, пробягващ по гъсто изписания документ. - „Всеки войник, негоден за служба в резултат от заболяване по време на изпълнение на настоящия договор, ще се смята за загуба за дружината.“ И съгласно този член ни дължите допълнително заплащане за покриване на загубите. А дори не споменавам останалото, като например взимането на пленници, доставянето им.

- Всичко се свежда до пари, така ли?

Коска вдигна така високо рамене, че позлатените еполети докоснаха ушите му:

- А до какво друго да се сведе? Ние сме наемници. По-добрите мотиви ги оставяме на по-добрите хора.

Бринт, почервенял от яд, изгледа Темпъл:

- Сигурно си много доволен от шикалкавенето си, гуркулски червей такъв.

- Нямахте проблем да поставите подписа си под тези условия, генерале. - Темпъл обърна хартията и му показа четливо изписания подпис. - Дали съм доволен, или не, не е от значение. Нито шикалкавенето ми. Освен това съм наполовина дагосканец, наполовина стириянец, след като ще обсъждаме произхода ми.

- Не ме интересува произходът ти, знам само, че си едно мургаво копеле, син на долна курва.

- Майка ми никога не се срамуваше от професията си - усмихна се Темпъл. - Защо тогава аз да го правя?

Генералът се вторачи в началник Пайк, който беше приседнал на един голям, покрит тук-там с лишеи къс зидария. Беше извадил от джоба си комат хляб и цъкаше тихо с език в опит да примами накацалите по руините птици.

- Да разбирам ли, че одобрявате подобен „законен“ бандитизъм, началник? Това „договорно“ малодушие, тази скандална...

- Генерал Бринт. - Гласът на Пайк беше тих, но нещо в него, подобно на скърцането на ръждясали панти, накара генерала да замълчи и възцари пълна тишина наоколо. - Оценявам усърдието, което демонстрирахте днес, както и това на хората ви. Но войната свърши. Ние победихме.

- Той хвърли няколко трохи в тревата и проследи с поглед една птичка, която се спусна и започна да кълве. - Не ни подхожда да се препираме за това кой какво е свършил. Подписахте договора. Ще го спазим. Не сме диваци.

- Ние не сме. - Бринт хвърли по един гневен поглед на Коска, Темпъл и Дружелюбния, но и тримата, всеки посвоему, не се впечатлиха. -Трябва ми малко чист въздух. Тук нещо вони! - С известни усилия той се покатери на седлото, обърна коня и препусна, последван от адютантите си.

- Аз не намирам нищо особено във въздуха - отбеляза ведро Темпъл с известно облекчение от края на конфронтацията.

- Моля да извините генерала - каза Пайк. - Той е прекалено отдаден на службата си.

- Винаги съм склонен да прощавам чуждите слабости - каза Коска.

- В края на краищата, аз самият имам не една и две.

Пайк дори не направи опит да го обори.

- Имам още работа за вас - каза вместо това. - Инквизитор Лорсен, бихте ли обяснили? - После той обърна гръб на присъстващите, сякаш срещата му с тях само отвличаше вниманието му от птиците, които беше дошъл да нахрани.

Лорсен пристъпи напред, очевидно наслаждаващ се на момента.

- Бунтът е към края си. Инквизицията е на път да изкорени всички предатели на короната. Някои от бунтовниците обаче успяха да избягат и сега са пръснати през проходите и отвъд тях, из нецивилизования Запад, където, без съмнение, ще продължат да сеят раздор и неподчинение.

- Копелета, страхливци! - Коска се плесна гневно по бедрото. - Толкова ли не можаха да останат и да бъдат избити до крак като мъже? Аз съм твърдо за това хората да сеят ечемик например, за да го превръщат в напитки, но раздор и неподчинение - каква наглост!