Джо Абъркромби - Червена страна

- Не се тревожете, аз самият избягвам войните, доколкото е възможно. - Коска плесна длан на дръжката на сабята си. - Оръжията са за под-рънкване, не за размахване, нали така?

- Също така имаме подарък за вас. - Началник Пайк кимна към огромния фургон - чудовище от дебели дъбови дъски, обковани с метал, -теглен от осем мускулести коня. Представляваше кръстоска между превозно средство и укрепен замък, с тесни амбразури на стените и назъбен като на защитна стена парапет на покрива, от който предполагаеми защитници можеха да стрелят във всички посоки при нужда от кръгова отбрана. Нямаше вид на много практичен подарък, но Коска не се славеше като най-практичния човек на света.

- За мен? - Той притисна длан към позлатения си нагръдник. - Ще бъде мой временен дом в дивата пустош!

-Не, в него е скрита... тайна - каза Лорсен. - Нещо, което Негово Високопреосвещенство много би искал да бъде изпробвано.

- Обичам изненадите! Стига да не включват въоръжени мъже зад гърба ми, естествено. Може да предадете на Негово Високопреосвещенство, че за мен ще бъде чест да изпълня волята му. - Коска се надигна с усилие и коленете му изпукаха силно. - Как е договорът?

Темпъл вдигна очи от предпоследната страница.

- Ъъъ. - Договорът беше почти идентичен с изготвения от самия него за последната им кампания, като цяло недвусмислен и неопровержим, но по-щедър в много отношения. - Малко проблеми със снабдяването - запелтечи той, отчаяно търсейки за какво да се хване. - Продоволствието и въоръжението са покрити, но този член наистина трябва да включва...

- Дреболии. Не си струва да губим време за това. Да подписваме и да стягаме хората за поход. Колкото по-дълго бездействат, толкова по-трудно е да ги вдигнеш от задниците им. Никоя природна стихия не е такава заплаха за живота и печалбата, като наемници без работа. Освен може би наемници с работа.

- Би било разумно да разполагам с малко повече време за.

Коска се приближи до него и сложи ръка на рамото му.

- Някакви възражения относно договорната част?

Темпъл се замисли и затърси поне дума, която да натежи в негова полза и да убеди човек, за когото няма достатъчно тежък аргумент, който да го убеди в нещо, в което не желае да бъде убеден.

- Не, нищо по договорната част.

- Нещо по финансовата част тогава?

- Не, генерале.

-Значи.?

- Помниш ли деня, в който се срещнахме за пръв път?

Лъчезарната усмивка изникна моментално на сбръчканото лице на

Коска. Онази, на която само той бе способен. Самата ведрина и добронамереност.

- Разбира се. Аз бях облечен в подобна синя униформа, а ти - в кафяви дрипи.

- Ти каза. - Вече това изглеждаше почти невъзможно. - Ти каза, че двамата с теб ще вършим добро, че ще постъпваме правилно.

- И не успяхме ли в най-общ смисъл? От юридическа и финансова гледна точка? - Сякаш цялата добрина на света се побираше и не излизаше от границите на тези два полюса.

- Ами. морална?

Старецът сбърчи чело, сякаш му говореха на чужд език.

- Морална? - повтори той.

- Генерале, моля те. - Темпъл впери очи в Коска с най-умолителното и настойчиво изражение на лицето, на което беше способен. Знаеше, че може да го докара, особено ако наистина вярваше в нещо. Или ако залогът беше наистина голям. - Умолявам те. Не подписвай този документ. Това няма да е война, ще е най-обикновено убийство.

Веждите на Коска подскочиха от учудване:

- Нищожна разлика за погребания.

- Ние не сме съдии! Какво ще стане с хората от тези градове, когато мъжете влязат в тях, жадни за плячка? С жените и децата, генерале, които нямат нищо общо с никакъв бунт? Ние сме нещо повече от просто убийци.

- Такива ли сме? Не те чух да го казваш в Кадир. Ти ме убеди да подпиша онзи договор, доколкото си спомням...

-А...

- Ами в Стария не беше ли ти този, който ме окуражаваше да си взема обратно онова, което ми принадлежи.

- Претенциите ти бяха основателни.

- Преди да се качим на корабите за Севера, ти ми помогна да убедя хората. Когато решиш, си много убедителен.

- Тогава ми позволи да те убедя и сега. Моля те, генерал Коска. Не подписвай.

Двамата замълчаха. Коска пое дълбоко дъх и челото му се сбърчи още повече.

- Значи, имаш възражения по съвест?

- Съвестта е. - промърмори Темпъл - частица от божественото в плътта.

Да не споменаваме калпав водач, помисли си, който толкова пъти го беше откарвал в коварни води. Осъзна, че чопли нервно подгъва на ризата си под изпитателния поглед на Коска.

- Просто имам предчувствието, че тази работа. - затърси думите, които биха обърнали необратимото - ще свърши зле - успя да каже накрая.