Джо Абъркромби - Червена страна

- Генерал Коска. - Началник Пайк, глава на Инквизицията на Негово Кралско Величество в Старикланд, човекът с най-много власт на петстотин мили околовръст, пръв слезе от коня. Лицето му беше изгорено до непознаваемост - очите му бяха вкопани насред розовата маска на огромния белег, а единият край на устните му беше повдигнат в нещо, което можеше да мине за усмивка, но по-скоро беше гаден номер, скроен от опустошителния огън. Една дузина едри практици, облечени от глава до пети в черно, с черни маски на лицата и въоръжени до зъби, се наредиха около него.

Коска, без всякакво притеснение от присъствието им, обходи с усмивка долината:

- Мулкова гори, както виждам.

- По-добре в пламъци, но в ръцете на Съюза, отколкото проспери-ращ в ръцете на бунтовниците - каза инквизитор Лорсен, докато слизаше от коня си. Беше слаб, изпит, с плам в погледа. Темпъл му завидя за последното. За вярата в правотата на сътвореното, без значение от злините, с които е постигнато.

- Именно, именно - каза Коска. - Мнение, зад което жителите на Мулкова безсъмнено застават единодушно! Познавате сержант Дружелюбния, а това е господарят Темпъл, нотариус на дружината.

Последен от коня слезе генерал Бринт. Подобно начинание беше от особена трудност за него, откакто в битката за Осранг беше изгубил по-голямата част от ръката си и цялото си чувство за хумор. Сега носеше левия ръкав на пурпурната си униформа сгънат и пришит към рамото.

- Значи сте готов за спорове по договора - заяви той, докато оправяше колана на сабята си, после изгледа Темпъл, все едно беше чумав.

- Второто нещо, от което се нуждае наемникът, е добро оръжие. -Коска плесна бащински с длан рамото на Темпъл. - Първото е добър юрист.

- А къде се нарежда пълната липса на морал и скрупули?

- На пето място - отвърна Темпъл. - Веднага след късата памет и остроумието.

Началник Пайк гледаше изпитателно Суорбрек, който не беше спрял да си води бележки.

- А какви услуги предлага този тук на дружината ви?

- Това е Спилион Суорбрек. Моят биограф.

-Просто скромен разказвач на истории! - Суорбрек се поклони енергично на началника. - Въпреки че смело мога да заявя, че моите истории са способни да разплачат зрял мъж.

- В хубавия смисъл на думата? - обади се Темпъл.

Разказвачът може би го чу, но отмина това без коментар. Беше пре-калено зает със самовъзхвали:

- Аз списвам истории за героизъм и приключения, вдъхновение за всеки поданик на Съюза! А днес благодарение на чудото, наречено печатарска преса, сътворено от Рималди, те достигат до все повече хора. Предполагам, запознат сте с моята „Предания за Харод Велики“ в пет тома? - Не последва отговор. - В която изковавам с думи чутовната величественост на сътворението на Съюза? - Отново тишина. - Или с поредицата ми в осем тома, озаглавена „Животът на Касамир, героя на Ан-гланд“? - Пълно мълчание. - В която повдигам булото на величието на отминалите времена, за да разкрия под него падението на настоящето?

- Не. - По подобното на размекнат восък лице на Пайк нямаше и следа от емоции.

- Ще ви ги изпратя, началник!

- Може да използвате откъси от тях за извличане на самопризнания от затворниците - промърмори под нос Темпъл.

- Не си правете труда.

-В никакъв случай, началник, за мен ще е удоволствие! Генерал Коска ми позволи да се присъединя към него в настоящата кампания, през което време той разказва, а аз записвам подробностите от славната му кариера на наемник. Възнамерявам да го направя главен герой в следващата ми и най-успешна творба.

Гласът на Суорбрек заглъхна насред пълното мълчание на билото на хълма.

- Освободете ме от присъствието на този човек - каза Пайк. - Начинът му на изразяване е обида за ухото.

Двама практици моментално подкараха Суорбрек пред себе си, който заотстъпва заднешком по-бързо, отколкото позволяваше склонът. Кос-ка не даваше вид на ни най-малко обезпокоен или смутен от случилото се.

- Генерал Бринт! - Той стисна сърдечно в шепи ръката на генерала. - Чух, че сте изразили тревога относно нашето участие в сражението...

- Липсата на участие е това, което ме тревожи - сряза го Бринт и отскубна ръката си.

Коска изпъчи устни и си придаде вид на сериозно засегнат от думите на генерала:

- Да не искате да кажете, че сме се провалили в опитите си да изпълним нашите условия по договора?

- Нещо повече, не се провалихте в демонстрацията на липса на чест, съвестност и професионализъм.

- Не си спомням да са споменати в договора - намеси се Темпъл.