Крис Бънч - Кралят-воин

Изправих се — едно от най-умните решения в живота ми, защото настръхналият войник за малко щеше да шибне стрела в гърлото ми, преди да ме е познал.

— Доста небрежно, домин. Можеше да се окажем вашият враг.

Сендрака се ухили.

— Не можехте, сър. Освен ако не са ви пораснали криле, защото кучите синове нямат лодки да преплуват реката.

— Добре ли се справихте?

— Спукахме ги от бой — отвърна той със зла усмивка.

— Жертви? — казах го, все едно че беше най-важното нещо на света за мен.

— Четирима убити, двайсет ранени — отвърна той и ме изгледа. — Само войници, цивилни няма.

Толкова ли прозрачен бях за всички?

Главната част се бе приближила и Линърджис вдигаше засадата. Видях Йонджи и Кимея до него.

— Поздравления, генерале. И на вас, магьоснице — добавих формално. — Домин Сендрака каза, че сте се справили добре.

— Може би малко по-добре от добре — отвърна Йонджи. — Държиш ли да стоим тука на пътя и да слушаш проклетите подробности? Или като добър пълководец ще ни оставиш да се приберем в лагера, където ще има вино и сапун?

Кимея застана пред мен.

— Каква е правилната процедура за… О, по дяволите! — и се озова в прегръдката ми. Чух весели подвиквания и смях, но без да им обръщам внимание, се наведох и я целунах.

— Добре дошла, обич моя.

— Добре дошла, как не! Искам да те изнасиля.

— На твое разположение съм. Само…

— Знам, знам. Мириша ужасно.

— Ами…

Разделихме се и Йонджи се приближи.

— Спокойно можеш да се ожениш за нея, симабюецо. Неподатлива е за многото чарове и качества на един планинец, а такива жени са безценни.

Някой беше намерил отнякъде удивително изобретение и ми го беше подарил. Представляваше стоманен пръстен от две части, с четири крака, в който се вместваше платнена вана, достатъчно голяма, за да мога да седна в нея. Едно от най-големите ми удоволствия беше да я напълня и да пошляпам в нея няколко минути след края на дневния марш.

Освен това се бях разглезил толкова, че си имах платнена шатра, почти колкото павилион, с прави стени, и бях престанал да спя на открито, освен когато не се наложеше.

Бях наредил да я вдигнат малко встрани от полевия щаб. Свалбард, без да му казвам, беше затоплил вода и беше напълнил ваната.

Кимея ахна, като я видя, все едно че беше най-скъпоценното нещо, което можеше да си представи. Каквато беше мръсна, разбирах добре радостта й. Свалбард беше купил от някакъв фермер сапун с лимонов аромат и я оставих да се накисне, докато се оправя с някои административни неща.

Когато се върнах, пред шатрата имаше четири ведра с гореща вода. Внесох ги вътре.

— И как разбра, че водата тъкмо започва да изстива? — попита тя.

— Разбирам от такива неща, защото съм свързан със зла чародейка — отвърнах. — Сега би ли излязла за малко, за да напълня ваната пак?

Постарах се да не мисля за лъскавата й мургава плът, докато извличах ваната през входа на шатрата. Излях я, вкарах я пак вътре и отново я напълних.

— А сега, милейди, бъдете така добра да се накиснете отново и с най-голямо удоволствие ще ви изтъркам.

— Но аз вече се измих — отвърна тя.

— Но много калпаво. Аз съм генерал, така че се подчинете.

— Само ако си свалите генералските доспехи, за да не се намокрят.

— Щом желаете…

Пляскаше във водата, докато се събличах и хвърлях дрехите си на походния стол. Изправи се, взех сапуна и започнах да я сапунисвам.

— Знам какво искам — промълви тя и се извърна, за да я насапунисам навсякъде. — Искам да легнеш върху мен, с цялата си тежест, и да си вътре в мен. Точно там, на онзи нар и точно сега, докато още съм мокра и хлъзгава.

Излезе от ваната, отиде до нара и легна, вдигна краката си и ги разтвори. Застанах над нея, вкарах го с един тласък целия и легнах върху нея, както поиска.

— Вече наистина съм си у дома — въздъхна тя и повдигна краката си около гърба ми. — И никакви хитрини. Никакво изваждане, дразнене, само го вкарвай и вкарвай, не спирай, докато не свършим и двамата. Това искам.

Подчиних се. Движех се много бавно, дълбоко в нея, ръцете й се впиваха в гърба ми, устните й бяха плътно притиснати в моите и усетих как вълната се надига; тя проплака и тялото й се изви и се притисна в моето, свърших, а след няколко мига — и тя.

Тялото й пулсираше дълго; най-сетне се отпусна.

— Хубаво е да те обичам — промълви задъхано.

— И аз теб.

— Това беше веднъж. Обещах си, при всички онези боеве, че щом се върна, ще се начукам поне три пъти, преди да направя нещо друго.