Крис Удинг: Вещерите от Сарамир

Тя облече дрехите, които Асара й беше приготвила, давайки си сметка, че бяха твърде официални за пътуване. Кожени ботуши, безформени бежови панталони и риза с отворена яка, която би била по-подходяща за някой мъж. Обаче не се оплакваше. Винаги е била мъжко момиче и можеше да се напъха без усилия и в дрехите на благородна млада дама, и в тези на някой прост селянин. По-големият й брат беше най-близкият й другар и тя се съревноваваше с него във всичко. Непрекъснато се състезаваха кой е по-добър в ездата, далечната стрелба и борбата. Нито пушката, нито гората й бяха чужди.

Когато се върна при лагерния огън, въздухът се бе изпълнил с миниатюрни кристалчета, които се сипеха от небето като сняг. Те проблясваха на слънчевата светлина, блещукайки като малки звездички. Поради тази прилика явлението бе известно като звездопад. То можеше да се наблюдава единствено след края на лунните бури. Фините плоски кристалчета от разтопен лед се появяваха единствено в епицентъра на конфликта между трите сестри и бяха достатъчно леки, за да се реят с часове в небето. Красота след хаоса. Много литературни произведения бяха вдъхновени от звездопада, да не говорим за това, че той се бе превърнал в нещо като задължителна тема в любовната поезия. Днес обаче удивителният природен феномен изобщо не можеше да я трогне.

Асара й подаде солница, парче змиорка и купа със зеленчуци.

— Трябва да се храниш — рече тя. Кайку я послуша и започна да яде с пръсти като малко дете, без да усеща вкуса на храната. Прислужницата се разположи зад нея и се зае внимателно да разчесва косата на момичето с дървен гребен. На фона на събитията от последната нощ това се стори изключително мило на девойката — приятелски жест от страна на доскорошната й прислужница, която се бе превърнала в непознат човек.

— Благодаря ти — промълви Кайку, когато Асара приключи. В думите й имаше нещо повече от обикновена благодарност. Нямаше нужда да благодариш на един слуга за нещо, което той така или иначе е длъжен да стори. Онова, което изглеждаше като чиста учтивост, бе всъщност безмълвното приемане на факта, че Асара вече не й е подвластна. Обстоятелството, че жената не я поправи, само потвърждаваше това заключение.

Девойката не беше изненадана. Доскорошната й прислужница бе променила отношението си към момичето и сега й говореше така, все едно Кайку й беше равна, но не и достатъчно близка, за да бъде нейна приятелка. Това бе красноречива илюстрация на новите им взаимоотношения.

Сарамирският език изглеждаше невероятно труден за всеки външен човек, същинска бъркотия от най-различни окончания, учтиви форми, акценти и определения, натоварени с най-различни значения, често простиращи се далеч отвъд простите думи в едно изречение. Съществуваха десетки начини как да се обърнеш към събеседника си в зависимост от ситуацията, като смисълът на всеки от тях се променяше от дребни изменения в произношението и структурата на изречението. Имаше различни подходи, които се използваха, когато искаш да говориш на деца — един за момчета, друг за момичета, трети за хлапета и от двата пола, — както и многочислени способи за общуване с висшестоящи персони, вариращи в зависимост от това колко по-издигнат от говорителя бе адресатът; да не говорим за специалния начин, употребяван само към Императора или Императрицата. Когато ставаше въпрос за общуване между двама влюбени, степените отново варираха; имаше различни начини да се обърнеш към баща, майка, съпруг, съпруга, магазинери, търговци, жреци, животни… Не липсваха и вулгарни и обидни методи за изразяване; дори имаше и неутрални, употребявани тогава, когато говорителят не беше сигурен в думите си или в общественото положение на човека, с когото говореше.

Езикът се разделяше условно на висш сарамирски — речта на благородниците и образованите люде, и нисш сарамирски, използван от селяните и слугите. Макар че те се преплитаха в разговорната реч — нисшият сарамирски представляваше просто по-груба версия на по-фината си форма — по отношение на писмеността имаха доста различия. Висшият сарамирски бе запазена територия за аристократите — това беше езикът на науката и цялата история, философия и литература бе написана на него, като пиктограмите му бяха абсолютно неразбираеми за простия народ. По-висшите слоеве на обществото бяха брутално разделени от по-нисшите посредством грижливо отстояваната граница на невежеството, и тази граница беше писменият вариант на висшия сарамирски.