Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

— Желая ти успех — каза Заелис.

— И аз на теб — Пърлок бе напълно откровен. Той погледна още веднъж горкото дете, след което се метна на коня си и пое през хълмовете.

Не след дълго отново настана време да тръгват. Угасиха огъня и събудиха Кайку, която хапна няколко залъка, преди да се качи на коня си. Все още се чувстваше изтощена, но няколкото часа сън й се бяха отразили добре. Те пришпориха жребците си и препуснаха на юг към разлома Ксарана и сигурността.

Вечерта отново спряха да сменят конете си, след което продължиха да яздят до късно през нощта. Кайку не си спомняше много от пътуването им, защото ту се унасяше, ту се разсънваше периодично, докато тялото й като по чудо се крепеше изправено на седлото. Мишани препускаше редом с нея и постоянно следеше приятелката си да не падне. Беше си рисковано, ала не можеха да си позволят някой да води коня й, както бе направила Асара във Фо, или да я сложат да язди с друг човек. Всяка секунда беше ценна, а всяко забавяне — непростимо.

Лагеруваха отново под прикритието на една надвиснала ниска скала, където накладоха малък огън, след като се убедиха, няма да се вижда отдалеч. Нощта бе достатъчно топла, за да имат нужда да се сгреят, ала все пак трябваше да си сготвят нещичко и да кипнат вода. Юги носеше билки както с приспивно, така и с ободряващо действие, и сега приготви силна отвара от последните; мъжът изпи по-голямата част от нея с ясното съзнание, че едва ли ще спи, докато не стигнат до Лоното. Останалите от групата вече бяха изпоналягали по земята и единствено Асара опита от течността, защото организмът й се нуждаеше от малко сън и тя спокойно можеше да мине и без него.

Пътешествието от северния край на Разлома до Аксками им бе отнело седем дни при нормална скорост. Заелис прецени, че ще могат да изминат разстоянието за два, което означаваше, че би трябвало да пристигнат в Лоното през нощта на следващия ден. Състоянието на Престолонаследничката видимо се влошаваше — тя бе смъртно пребледняла и имаше треска, като не спираше да трепери и бълнува. Ако Тейн беше сред тях, можеха да използват познанията му в областта на билкарството, за да облекчат болките й, да промият раните и да ги предпазят от инфектиране, ала никой от присъстващите не бе наясно с тези неща, дори и Юги, чиято ерудиция се простираше до приготвянето на две-три отвари. Единственото, което бяха в състояние да сторят, беше да слагат студени превръзки на челцето на Лусия и да превържат раните й с накъсани на ивици дрехи. Кайлин изпрати съобщение на Сестрите в Лоното, нареждайки им да ги посрещнат с лечител в северния край на разлома Ксарана; съдейки по вида на Престолонаследничката обаче, тя се съмняваше, че детето ще доживее дотогава.

Следващият ден ги затрупа с неприятности. Конят на Мишани счупи крака си в една заешка дупка, събаряйки я на земята. Тя се отърва само с лека уплаха, ала животното трябваше да бъде заклано. Девойката се качи на коня на Кайку, която се чувстваше по-добре след нощната почивка, макар и да продължаваше да не говори много и тихичко да ридае при спомена за Тейн. Първоначално това доведе до известно забавяне на скоростта им, ала Мишани беше лека, а конят — силен и издръжлив, така че разликата в сравнение с предишното им темпо не беше кой знае каква.

По пладне горещината бе станала нетърпима — окото на Нуку припичаше безжалостно — и главата на Мишани се замая от адската жега. Заелис беше безкомпромисен и не им позволи да спрат дори и за да хапнат. Той самият започваше да страда от слънчеви изгаряния — носът и бузите му бяха почервенели като сварен рак — ала тези проблеми бяха нищожни в сравнение с опасността да изгубят живота на Престолонаследничката.

Когато здрачът най-накрая се спусна, всички бяха прегладнели и изтощени, а дишането на Лусия се бе превърнало в повърхностно хриптене. Похитителите гледаха с нарастващ ужас как огромният бял диск на Аурус надвисва зад тях, а малката, но ярка Иридима се издига на запад, следвана по петите от Нерин. Въздухът сякаш се изпъна като струна и придоби металически привкус. В небето се появиха облаци, дошли незнайно откъде, които се понесоха на север, пренебрегвайки вятъра, духащ срещу тях.

Тъкмо бяха стигнали до разлома Ксарана, когато лунната буря се разрази.

Тя започна със свистящ писък, който накара конете да зацвилят уплашено, породен от разкъсания между влиянията на различните гравитации въздух. Пурпурни светкавици прорязаха пространството между облаците, докато самите те бяха накъсани на парцали във вихрушката на невидимите сили, беснеещи високо в атмосферата. Те навлязоха сред гигантските скали, излезли на повърхността след древния катаклизъм, погълнал град Гобинда и династията Чо. Времето бе загладило острите ръбове, покривайки ги с пръст и треволяци, ала човек пак можеше да различи ивиците, по които земята се бе пропукала, както и местата, където равната повърхност бе претърпяла невъобразими деформации. Ездачите препускаха стремително по пресечения терен, а пронизителните звуци на бурята раздираха ушите им; после се изля и дъждът, който забарабани по земята с топлите си капки. За секунди той прерасна в истински порой, сякаш небето се разтвори, за да изсипе някакъв гигантски товар отгоре им. Заелис бе завил с одеяло Престолонаследничката в скута си, ала макар че не му беше много удобно да язди така, продължи да препуска със същия устрем из лабиринтите и хлъзгавите склонове на Разлома.