Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

— Това не го правя за себе си, Анаис — отговори той, наблюдавайки гарваните. — Това е заради нашата империя. Щеше да ни оставиш да се изядем един друг заради твоето малко момиченце.

— Нашето малко момиченце! — извика тя.

— Не — каза съпругът й. — Твоето малко момиченце. Не мислиш ли, че си похойках повече от достатъчно? Как тогава досега не се появи нито едно копеле, което да претендира за престола? Спомни си колко се стараехме да заченеш и как можа да забременееш само веднъж!

— В какво ме обвиняваш? — извика Анаис, засрамена, че обсъждат този въпрос в присъствието на стражите, ужасена от мисълта какво ли ще се случи с нея и Лусия сега.

— Аз не мога да имам деца, жено, и никога не съм можел! — процеди той. — Този урод в ръцете ми е нечие чуждо изчадие и всеки път, когато я погледна, се сещам за това, че си ми сложила рога!

Ето къде беше разковничето, значи; изведнъж всичко й се изясни. Анаис усети как очите й се подуват, ядосана на себе си, че й се искаше да заплаче. Окото на Нуку се взираше обвинително в нея иззад тънката пелена на облаците на изток; той знаеше какво бе сторила и това бе възмездието, от която тя се беше опасявала. Онова се беше случило толкова отдавна, че жената си мислеше, че отдавна е забравено. Ала ето че Дурун знаеше. И това щеше да й коства както нейния живот, така и живота на най-скъпото й същество.

Императрицата избърса сълзите си. Беше подозирала, винаги беше подозирала… но все не бе сигурна в това. Е, нямаше да лъже или да моли за прошка — не и от мъжа си.

— Да, бях с друг! — извика тя. — Мислиш ли, че ми беше много лесно? Целият замък знаеше, че съпругът ми се съвкуплява с разни курви и девици! И какво, трябваше да те търпя да си начешеш крастата, докато аз самата да се пазя чиста и само за теб в редките случаи, когато решаваше да ми обърнеш внимание? Та аз съм Кръвна Императрица, да те вземат духовете! Не някаква си проста и загубена продавачка на риба!

— Добре, кой е той? — прекъсна я Дурун. — Някой търговец? Странстващ музикант? — Мъжът се загледа в лицето на Лусия. То бе спокойно като на кукла. — Не, тя има благородни черти. Навярно някой Баракс? Сигурно е мъж с аристократичен произход.

— Никога няма да разбереш — презрително му заяви тя.

Ала Лусия знаеше. Интуицията й бе нашепнала кой е баща й в секундата, в която го бе видяла в градините на покрива. Той също я бе познал. Баракс Зан ту Икати. Една краткотрайна афера, изпълнена с бурни страсти, приключила твърде бързо. Сякаш самата й утроба бе създала детето, отчаяна от безплодието на Дурун; въпреки билките, които бе изпила, за да го предотврати, тя бе забременяла почти веднага. Анаис незабавно прекъсна отношенията си със Зан, ужасена от последствията. От него ли беше всъщност? Или от Дурун, понеже често бе правила любов с него в началото на връзката си със Зан, за да компенсира чувството си за вина, че го мами. Ами ако беше на Зан и когато пораснеше, заприличаше на него? Какво ли щеше да прави, ако той предявеше претенции към детето?

И все пак, въпреки мащабите на грешката си, тя бе твърдо решила да запази бебето. След като се бе опитвала толкова дълго, едно дете — каквото и да е дете — бе нещо твърде ценно, за да се откаже от него, независимо от обстоятелствата. Как можеше изобщо да си мисли, че не е от съпруга й? Най-лесно беше да повярва в това и да не казва нищо на Зан. След като детето се роди и стана ясно, че е Различно, изведнъж й се стори изненадващо лесно да се убеди, че Дурун е бащата, дори и да забрави за другите възможности. Дъщеря й приличаше на нея, а не на Зан или Императора.

— Няма никакво значение с кого си мърсувала — каза Дурун и тя отново почувства презрението в гласа му. — Скверният ти род свършва тук, Анаис. Коварна атака от страна на мъжете на Ангър ту Торик, и изведнъж и Императрицата, и Престолонаследничката са мъртви! Като единствен оцелял, аз ще стана пълноправен Кръвен Император, истински господар на Сарамир. — Той започваше да се наслаждава на себе си. Гарваните бяха усмирени, а Анаис най-накрая беше негова. Толкова много години като марионетка на трона, толкова много години в сянката на жена си, по време на които трябваше да се примирява с ролята си на лишен от власт съпруг рогоносец. Не, той нямаше да я убие, преди да й се изперчи как е успял да я надхитри. — До падането на нощта императорските стражи ще са се заклели във вярност към мен в качеството ми на единствения оцелял член от императорското семейство и войските на моя род ще влязат в града. Григи ту Керестин може да обстрелва стените на Аксками, докато оглушее, ала скоро ще се убеди, че това е безнадеждна задача. Съветът ще ме приеме като пълноправен Кръвен Император, защото няма да има никакъв друг избор. Честно казано, мисля си, че членовете му даже ще са доволни, че неприятната история с теб и Лусия най-накрая е приключила.