Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Те пристъпиха на моста, усещайки как дрехите им зашумоляха под напора на горещия вятър, и изведнъж застинаха на местата си.

Покривът на кулата бе почернял от гарвани. Те бяха накацали по заострения й връх и первазите на многобройните стреловидни прозорци, които я осейваха. Нещо повече — парапетите в далечния край на моста, както и лакираният под, бяха покрити с птици, които шаваха неспокойно, а черните им, обезпокоително интелигентни очи бяха вперени в новодошлите.

Анаис усети как по гърба й пролазват тръпки. Тя чу как Рудрек изругава тихичко под носа си. Дурун впери обвинителен взор в Лусия, ала тя изобщо не го погледна; очите й бяха приковани в птиците.

— Какво ще правим? — попита Итрис, обръщайки се към Дурун.

— Всемогъщи духове! — извика Императорът. — Та това са само птици ! — По гласа му обаче не си личеше, че е напълно уверен в това.

Той хвана жена си за ръката и я повлече напред, а цялата група го последва. Горещият бриз брулеше дрехите им, сякаш се опитваше да ги събори от моста и да ги запрати към сигурната им гибел в пропастта. Вдясно от тях окото на Нуку представляваше ярко, намръщено кълбо, надничащо заплашително иззад тънките, мрежести облаци.

Изглежда Императорът смяташе, че птиците ще се разпръснат с приближаването им. Обаче не стана така. Те подскачаха, прехвърчаха напред-назад и чистеха с клюнове перата си, разперили черните си криле, но нито за миг не ги изпускаха от поглед.

— Това е твое дело, нали? — изръмжа Дурун, пусна ръката на Анаис и сграбчи дъщеря си за нежната китка. — Това са твоите проклети птици!

Той изведнъж изсумтя, пусна Лусия и изтегли меча си, забивайки го в гърдите на Рудрек, преди стражът да може да реагира. Хътън и Итрис изтеглиха мечовете си по същото време, ала докато първият замахваше към Императора, острието на втория потъна между ребрата на Хътън. Той извика от болка и изненада, обаче гласът му скоро прерасна в неразбираемо гъргорене, щом кръвта нахлу в гърлото му и той се строполи на лакирания под с невиждащи очи.

Птиците започнаха да грачат, вдигайки невъобразима врява; ала Дурун беше приклещил здраво Лусия в сгъвката на едната си ръка, а в другата бе стиснал меча си, притиснал острието му до гърлото й.

— Накарай ги да се разкарат! — извика той. — Първата птица, която литне във въздуха, ще коства живота ти, чудовище такова!

Гарваните поутихнаха и се поуспокоиха, обаче горещият летен ден сякаш изведнъж охладня под злобния им поглед. Итрис пристъпи към Анаис, насочил оръжието си към гърдите й. Останалите четирима стражи наблюдаваха безстрастно. Бе очевидно, че също са на страната на Дурун. Само Рудрек и Хътън бяха останали верни на Императрицата, заплащайки за това с живота си.

Анаис се бе вторачила в съпруга си, а омразата й проблясваше през солената пелена, навлажнила очите й. Всичко се беше случило само за миг, ала тя вече бе успяла да преодолее потреса си, пометена от жестоката истина на онова, на което беше станала свидетел преди малко. Такова предателство…

Дурун. През цялото това време, толкова близо до нея. Собственият й съпруг.

И тя беше пуснала войските му в престолния си град.

Коленете й изведнъж омекнаха и тя отстъпи крачка назад, без да отделя поглед от съпруга си. Тогава пред очите й се разкри цялата картина и мащабите на поражението й се откроиха с болезнена яснота пред нея. Баракс Мос и синът му, работещи съвместно с…

— Вирч — прошепна тя. — Ти си действал заедно с Вирч.

Дурун се усмихна.

— Разбира се — каза той. — Чаросплетниците бяха много нещастни, когато ти не се отказа от безумната си идея Лусия да те наследи. Той просто изгаряше от желание да ни помогне. Ала не мисля, че нещата започнаха оттук, жено. Според теб колко време беше необходимо, за да намерим толкова много предани на рода Батик мъже и да ги интегрираме в редиците на императорските ти стражи, без някой да забележи? Планирам това от осем години, Анаис. Осем години — откакто това нещо се роди. — Той стисна Лусия още по-силно за китката.

„Осем години?“ Анаис усети как главата й се замайва, като че ли мостът се олюля под краката й, заплашвайки да я запрати в пропастта. Неотложният характер на ситуацията се вкопчи в нея, забивайки ноктите си в гърдите й, изкарвайки въздуха й. Безграничните измерения на горчивината му, трупана осем дълги години, се усещаха във всяка негова дума.

— Аз знаех как се чувстваш, Дурун — каза тя, а в гласа й се усещаше смущение. — Знаех как се чувстваш. Император само по сан, оженен за мен само заради интересите на семейството си, част от някаква сделка. Знаех колко зле си се чувствал, ала това …