Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Натрапникът поотслаби защитата си за малко, след като бомбите експлодираха, ала Вирч бе зает с други неща и за жалост нямаше как да се разправи с него. Сега обаче бе съсредоточил цялото си внимание да го открие отново. В Цитаделата цареше хаос и останалата част от плана щеше да следва своя закономерен ход. Най-сериозната му грижа в момента беше този незнаен враг под носа му.

Ала Вирч беше Върховен Чаросплетник от твърде отдавна; открай време никой не бе дръзвал да се изправи срещу него и той беше свикнал с това да няма никакви съперници. Понесъл се из влакната на Чаросплетието, той изобщо не забеляза черната вдовица, пълзяща по нишките на собствената му паяжина, докато тя не се нахвърли отгоре му.

Вещерът осъзна грешката си твърде късно. Това не беше непохватното тътрене на по-слаб Чаросплетник; ставаше въпрос за нещо съвсем различно. Дори най-могъщите представители на братството му оставяха следи там, откъдето минаваха — било разкъсани влакна, било оплетени възли, ала натрапницата (защото това можеше да е само една жена) беше нежна като коприна и се плъзгаше гладко през Чаросплетието, без да остави и следа. Прави бяха Вещерите и имаше защо да се страхуват от жените.

Той внезапно се отдръпна назад, обзет от ужас, защото знаеше, че тя е вътре, зад защитата му. Нанесе й отчаян удар, ала тя се движеше като порив на вятъра. Натрапницата се извиваше и описваше пируети, разкъсваше нишките му и мълниеносно се плъзгаше натам, където не беше насочено вниманието му. Върховният Чаросплетник започна да се поддава на паниката; той се помъчи да си спомни някои от онези техники, които владееше толкова добре, преди да се превърне в надут и самодоволен пуяк, онези похвати, с помощта на които щеше да я изтласка от себе си; ала безумието бе опустошило паметта му и той не бе в състояние да събере мислите си.

— Разкарай се от мен! — изкрещя пискливо в тишината. Чакалът се стресна и побягна, драскайки по пода с ноктите си.

Вещерът насочи мислите си навътре и почувства ефирното й напредване през нишките, които го свързваха с външния свят, прилива и отлива на дишането си, допирът на одеждите до кожата му. Обезумял, той започна да заплита, да приготвя капани, да създава проходи, водещи към лабиринти, в които да се изгуби завинаги. Ала Вирч едва можеше да я почувства, да не говорим да я спре, и единственото, което бе в състояние да стори, бе само да отложи неизбежното. Не можеше да си позволи да я проследи до източника й дори и с най-нищожната част от съзнанието си — нямаше никаква представа коя е и къде се намира. Нямаше къде да нанесе удар.

Имаше чувството, че нашественичката го връхлита от всички посоки едновременно, стрелвайки се тук и там, за да го разкъса и убоде, изпращайки подвеждащи вибрации по искрящите фибри на бойното поле. Той бясно се мяташе насам-натам, впримчен в хватката на увеличаваща се паника, опитвайки се да я надхитри, ала нищо не помагаше и Вещерът отчаяно си даде сметка, че няма какво друго да направи. Тогава осъзна колко атрофирали бяха силите му — на него, най-великия измежду Чаросплетниците. Толкова дълго време се беше наслаждавал на върховното си господство, че уменията му да се адаптира бяха закърнели и изгнили. Той не можеше да я победи.

Осъзнал това, Вирч разхлаби защитата си. Това, повече от всичко, което бе сторил досега, накара натрапницата да се поколебае за миг и той не пропусна да се възползва от предоставилия му се шанс. Вещерът се хвърли в Чаросплетието, докато се мъчеше да навие огромно кълбо прежда, натиквайки го в гърлото си. Нападателят му видя твърде късно какво се опитва да направи, ала вече не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Вирч изплю макарата, влагайки всичките си сили в това си действие, и тя се разнищи, разпръсквайки се на милиони нишки, които се понесоха вихрено из пейзажа на Чаросплетието, разпространявайки се във всички посоки. Грандиозен предупредителен сигнал, оглушително съобщение до всеки Чаросплетник в Сарамир и отвъд него. Нашественичката се олюля от силата на неговия вик, безмълвен крясък-предупреждение към всички негови братя: „Пазете се! Пазете се! Жени се намесват в Чаросплетието!“

Ала Вирч беше хитър и сред неизброимите нишки имаше една по-различна, която бе с точно определена цел и посока. И от бездънния мрак, където се криеха от дневната светлина, четири демона на сенките изведнъж надигнаха едновременно главите си, а очите им проблеснаха като фенери.

Посланието беше просто. Образът на Лусия ту Еринима, Престолонаследничка на Сарамир, заедно с впечатления за мирис, местоположение и онази почти недоловима вибрация, обозначаваща присъствието й — всичко, от което шин-шините се нуждаеха, за да я проследят. Плюс елементарната заповед, изразена не чрез средствата на езика, а посредством ослепителния проблясък на стаеното в нея значение.