Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Отново с бистър ум, тя запровира съзнанието си покрай влакната с безкрайна предпазливост, изящно премествайки се от снопче на снопче като умелите пръсти на арфист. Кайлин търсеше онези нишки, които бяха деформирани и изкривени, онези снопове светлина, които се бяха превърнали в конците на нищо неподозиращите марионетки в Императорската цитадела. Някой се намесваше грубо в събитията, контролирайки куклите си отдалеч. Тя можеше да почувства покварата в Чаросплетието, обгръщаща няколко души в Цитаделата, и знаеше, че те са под влиянието на онзи някой. Хората си въобразяваха, че именно те са подстрекателите на настъпилите размирици, ала не подозираха нищичко за истинския подстрекател и докато Кайлин не го откриеше, положението щеше да си остане непроменено.

Ето защо тя се носеше между снопчетата, проучвайки ги внимателно, и с всяко деформирано влакно откриваше все повече и повече следи от пръстите на кукловода. Най-накрая, когато се почувства напълно готова, тя се отправи директно към източника на покварата.

Вирч не бе помръдвал от мястото си от изгрев слънце и продължаваше да седи с кръстосани крака на пода в центъра на стаята си. Останките от старицата, която бе надробил на парчета, се валяха на пода до едната стена, и прегладнелият чакал бе отмъкнал две хапки от плътта й, когато си мислеше, че е извън обсега на вещера. Разбира се, той никога не беше извън обсега му; нито пък момичето, което продължаваше да се крие наблизо. Би могъл да използва Чаросплетието, за да ги открие, и когато ги намери, да спре сърцата им или да строши ставите им. Това обаче беше детински лесно, а старецът не беше толкова нечестен. Той бе впечатлен, че момичето беше проявило достатъчно мъдрост да не се опита да го нападне, докато чаросплиташе или спеше, защото, без значение колко отпуснат изглеждаше, щеше да я убие, преди да се е отдалечила и на метър. Щом тя не го мамеше, нямаше да я мами и той. Да продължава да си играе на криеница; единственият ключ за вратата висеше около врата му и тя нямаше как да се измъкне. Беше му забавно да види колко ли дълго щеше да издържи това девойче.

Жени. Хитри същества бяха това. Доста хитри, ако можеше да се вярва на доказателствата от миналото. Организацията на Чаросплетниците приемаше само възрастни мъже в редиците си поради две причини — децата бяха твърде недисциплинирани, а жените — прекалено способни . В ранните дни, последвали откритието на вещерския камък, бе станало очевидно, че жените превъзхождаха десетократно мъжете по отношение на уменията си да въздействат на Чаросплетието. То представляваше същността, есенцията на природата, а мъжете можеха единствено да насилват природата да се подчинява на волята им — непохватно и грубо. Жените обаче действаха като част от нея и това им се удаваше с лекота. В онези първи години на безумието, скрити в поселището в планините, където сега се издигаше величественият Адерач, жените бяха станали много по-могъщи от мъжете; ала тъй като ставаше дума за миньорско градче, представителките на женското съсловие бяха малко на брой. Клането бе краткотрайно. След като мъжете бяха почувствали силата на вещерските камъни, и последните остатъци от съвестта им бързо се бяха изпарили. От този ден нататък само възрастни мъже бяха приемани в братството; мъже, които търсеха знание, власт или величие.

Същият начин на мислене бе наложил практиката да се убиват новородените Различни през последните векове, когато бе установено, че момиченцата се раждат със зачатъчни умения да въздействат върху Чаросплетието. По някакъв начин, навярно заради влиянието на вещерския камък върху родителите им и храната им, замърсена от заразената почва, ембрионите придобиваха инстинкта, че човек можеше да стане Чаросплетник, стига да преминеше през известно обучение. И това бе така естествено за тях като дишането. Ала вещерите вече бяха заздравили позициите си и обикновените хора се страхуваха от необикновените умения на новородените. Така бе поставено началото на практиката да се убиват Различните. Не само тези, които могат да чаросплитат, защото щеше да стане много подозрително; всички, които имаха по-особени дарби, трябваше да умрат, за да могат Вещерите да запазят тайните си.

Сега обаче нямаше време за подобни размишления. Той се носеше из Цитаделата с една част от съзнанието си, търсейки онези нередности в Чаросплетието, които го бяха разтревожили преди. Тези, които бяха взривили бомбите, не го интересуваха, защото вече бяха загинали до един от собствените си изобретения. Вирч бе поел директно контрола върху съзнанията им, защото се опасяваше, че могат да се разколебаят в последния момент. Вещерът обаче със задоволство установи, че волята им не се прекърши до последния момент.