Крис Удинг - Нишката на покварата

Той си помисли за Сестрите и съсухрените му черти под Маската се сгърчиха; боеше се от тях.

Авун и Какре поеха бавно по пътеката към входа на храма, където заслепяващите слънчеви лъчи проникваха през портала. Докато пристъпваха, не спряха да говорят за предстоящите си победи и пораженията на враговете си, а гласовете им отекваха сред безмълвието около тях, за да заглъхнат окончателно, когато домът на Императора на боговете опустя.

Кайлин стоеше на високия хребет, обрасъл с трева, и гледаше как слънцето бавно залязваше — подпухнала червена сфера, забулена от дима, който продължаваше да се издига от долината на Лоното. Високата жена бе потънала в мислите си — тепърва трябваше да се обмислят стратегии и планове.

Останалите Сестри бяха разпръснати из околностите на селището, помагайки на доскорошните му жители да се разпръснат. Привържениците на Либера Драмач се бяха разделили, превръщайки организацията в невъзможна мишена; щяха да се обединят отново след няколко седмици. Хората от Лоното сами избираха по-нататъшната си съдба — някои се доверяваха на досегашните си лидери и оставаха верни на каузата си, докато други се присъединяваха към различни племена и фракции от Разлома или пък се изнасяха завинаги оттук. Единството на Лоното бе разрушено и едва ли някога щеше да бъде възстановено отново.

През целия ден пристигаха най-различни известия чрез Чаросплетието от местата, където Аления орден имаше свои агенти под прикритие. Сестрите от Аксками ги уведомиха за касапницата в северните градове и за непобедимото настъпление на Вещерите; за рухването на Императора и на самата империя. Сестрите бяха наясно, че Чаросплетниците вече знаеха за тях и това сложи край на дългогодишното им мълчание.

Внезапно Кайлин усети някакво раздвижване в Чаросплетието. Нямаше нужда да се обръща, за да разбере, че това беше Фаека. Червенокосата Сестра се приближи до ръба на възвишението и застана до нея. Бе облечена в черно, както всички представителки на Ордена, и носеше страховития грим, специфичен за организацията, ала одеждите й имаха различна кройка от тези на Кайлин и косата й бе сплетена на плитки, характерни за Речния район в Аксками, където бе израснала. Трябваше да се досети, че Фаека щеше да дойде при нея. Тя винаги бе тази, която се бунтуваше, която се интересуваше от нравствената страна на даден проблем, която непрестанно задаваше въпроси.

За известно време никоя от тях не продума. Окото на Нуку потъваше зад хоризонта, обагряйки небето в кораловорозово и лилаво, въпреки дима, нашарил лицето му.

— Толкова много хора умряха — промълви накрая Фаека. — Това планирано ли беше?

— Не бих казала — рече чернокосата жена. — Чаросплетниците разбраха за Лоното поради едно нещастно стечение на обстоятелствата, провокирано от група глупави и самонадеяни фанатици.

Мълчанието на Фаека бе достатъчно красноречив отговор. Кайлин зачака следващия въпрос.

— Ние ли предизвикахме всичко това? — гласеше той. — Не беше ли това цената, която трябваше да платим, задето толкова дълго време се спотайвахме и бягахме от решителни действия, когато трябваше да се намесим…

Когато заговори, в гласа на Кайлин се усещаше раздразнение.

— Фаека, най-добре да спреш да се занимаваш с това. Знаеш не по-зле от мен защо „бездействахме“ през тези години. Според мен прекрасно съзнаваш, че хората, погубени тук, ще са нищо в сравнение с тези, които ще намерят смъртта си в предстоящите месеци.

— Можехме да ги спрем — възрази й червенокосата жена. — Можехме да попречим на Вещерите да завземат властта. Ако се бяхме опитали.

— Навярно си права — рече несигурно Кайлин, завъртайки глава, за да погледне събеседничката си. Тя търсеше балсам, с който да успокои разранената си съвест, ала чернокосата жена нямаше какво да й предложи. — Защо обаче да правим това? В подобна саможертва нямаше да има никакъв смисъл, Фаека. Не позволявай съвестта ти да те измъчва сега; вече е твърде късно за угризения. Това е само началото. Сестрите се събудиха. Войната за Сарамир започна. — Горещ порив на вятъра раздвижи гарвановите пера по яката й. — Ние искахме Чаросплетниците да завземат властта. Именно поради тази причина не позволявахме на съюзниците си да се намесят, поради тази причина държахме толкова много на секретността, поради тази причина отказахме да използваме способностите си, за да им помогнем. Ала никога не трябва да им позволяваме да научат това, защото ще го нарекат предателство.