Крис Удинг - Нишката на покварата

Ала ето че сега мъжките бяха контролирани от Възлите. Как беше възможно това? Определено не ставаше посредством Чаросплетието. Отговорът на този въпрос беше от жизненоважно значение — узнаеха ли го, щяха да имат някаква надежда да ги унищожат.

Мислите на Кайку бяха прекъснати от пронизителен писък, надигнал се от дъното на пещерата. След миг към него се присъединиха и други. Всички острилии бяха вперили очи в тераската, където се бяха притаили Кайку и Тсата; а сега и Възлите погледнаха натам.

— Забелязаха ни! — изсъска младата жена, след което си припомни, че острилиите нямаха никаква нужда да виждат , че тъмнината не представляваше никаква пречка за звуковата им навигационна система.

— Значи е време да се махаме! — измърмори Тсата и те побягнаха.

И двамата избраха да продължат напред по прохода, по който бяха дошли, вместо да се върнат назад — това навярно се дължеше на тяхната непоколебимост и решителност да проучат нови територии от гигантската мина. След малко гукането на острилиите започна да се чува от всички страни — явно сигналът за тревога бе стигнал доста далеч.

— Дръж това — извика запъхтяно Тсата, пъхайки връзка експлозиви в ръката на Кайку.

Тунелът, по който се движеха, бе обгърнат в сенки, разпръсквани тук-там от металните светилници, разположени на доста голямо разстояние един от друг. Ткиуратецът бягаше пред девойката и Кайку забеляза, че той бе извадил своите куки за изкормване, стиснал по една във всяка от ръцете си. Тя стисна по-силно експлозивите. Богове, как й се искаше пушката да беше до нея! Като изключим взривните материали, в момента разполагаше само с меча си, а фехтоваческите й умения бяха плачевни. А ако прибегнеше до употребата на своята кана , щеше да привлече вниманието на всички Вещери от мината.

Острилията сякаш изскочи от нищото и се нахвърли върху Тсата, когато тунелът рязко зави надясно, закривайки гледката по-нататък. Ала рефлексите на татуирания мъж, изострени в течение на стотици години живот в джунглата, бяха светкавични — той се хвърли на земята и се завъртя, изплъзвайки се от хищника, след което закривените остриета се врязаха в незащитената от костна броня плът на корема му, разпорвайки го от гърлото до опашката. Създанието се строполи точно пред краката на Кайку и се загърчи безпомощно, докато вътрешностите му се изсипваха на прашната земя.

Ала острилията не бе сама. Още две страшилища се приближаваха към тях, придружавани от Възел. Кайку усети как кожата й настръхва, докато наблюдаваше тайнственото създание с безличната маска — то беше слабо като върлина и бе загърнато в черната си роба, а височината му надхвърляше два метра. Младата жена остави връзката експлозиви на земята и измъкна меча си.

— Отдръпни се назад! — рече й Тсата, без да отделя очи от враговете им. Ткиуратецът се бе привел заплашително напред. — Не можеш да помогнеш с нищо тук.

Спътникът й беше прав; ала въпреки това тя се почувства ужасно, оставяйки го да се бие срещу трима противници, без да може да му помогне. Подсъзнателно вече се готвеше да използва своята кана . Каквото и да й струваше, не би го оставила да умре в ръцете на тези създания.

Двете острилии се нахвърлиха изведнъж върху Тсата, бързи като ягуари. Едната от тях се изправи на задните си крака, за да го порази с ужасните си закривени нокти; ткиуратецът използва този момент, за да отскочи от обсега й и да се изправи срещу втория хищник, който се опита да разкъса корема му с острите си зъби. Мъжът едва успя да избегне това и костният гребен на съществото го удари в бедрото; той замахна, ала острието му се плъзна по дебелите люспи, вместо да засегне мястото, където вратът на звяра се свързваше с продълговатия череп. Първата острилия се нахвърли отгоре му, нанасяйки удар с другия си нокът, и успя да засегне ръката му; Тсата изпъшка, ала в същото време се извъртя и разпори гърдите на изправилия се хищник. Той нададе оглушителен писък, който очевидно смути другото създание, защото то внезапно се вцепени, когато чувствителните му към звука органи бяха претоварени. Ткиуратецът използва момента и заби куките си в тила му, прерязвайки плътта на червея, прикрепен там. Различната твар потрепери конвулсивно и се строполи безжизнена на земята.

Кайку беше виждала татуирания мъж да се бие доста пъти през последните няколко седмици, ала смъртоносната му грация не спираше да я очарова. Сега той погледна към Възела над труповете на убитите острилии, докато от лявата му ръка струеше кръв и капеше на земята.