Крис Удинг - Нишката на покварата

Намираха се на ръба на скална тераска, под която се простираше пещера с колосални размери. Тя буквално гъмжеше от червеи — истинско море от слузести черни гърбове, прорязвано от пътечки, по които вървяха десетки голнери. Те нагазваха от време на време между гърчещите се гадини, разпръсквайки някаква прахообразна храна сред тях, или изливаха ведра с вода върху им. Ала дребните човечета не бяха единствените, които се движеха из отвратителната гмеж; виждаха се и Възли, придружени от гъвкави острилии, които гукаха тихичко, докато следваха господарите си по петите като послушни кутрета.

— Богове… — промълви Кайку, неспособна да отклони взор от кошмарната гледка.

Постепенно различиха, че червеите не бяха единствените същества в гъмжилото. От наблюденията си над Различните, които бяха убили, Тсата и Кайку знаеха, че телата на червеите бяха гладки и лишени от каквито и да е характерни черти, с изключение на кръглата, беззъба уста, осеяна с малки брадавици, посредством които се прикрепяха към гостоприемниците си, и отворите в задната част на туловищата им, откъдето изхвърляха екскрементите си. Гадините отделяха някаква киселинна слюнка, с която разяждаха кожата на жертвите си, след което забиваха в плътта им стотици тънки нишки, излизащи от брадавиците около устата им. Тсата бе открил, че когато се бе опитал да изтръгне един мъртъв червей от гостоприемника му, той се бе оказал вкопчен в хищника с такава сила, че ткиуратецът едва бе успял да го отдели оттам. Те подчиняваха Различните зверове на своята воля, която пък от своя страна се подчиняваше на заповедите на Възлите.

Ала ето че сега забелязваха и други създания. Виждаха се няколко плоски, тесни гадини с къси опашки. Тънки пипалца потрепваха във въздуха над тях и от време на време се спускаха, за да погалят червеите, скупчени около тях. Бяха дълги колкото предмишницата на възрастен мъж и червеите се извиваха един върху друг в усилията си да се докопат до тях; държаха се досущ като прасенца-сукалчета, търсещи вимето на майка си.

Пътешествениците различиха и трети вид същества — подобни на плужеци организми, високи между шестдесет и деветдесет сантиметра, чиито лигави гърбове бяха нашарени с отровнооранжеви ивици. Те сякаш се състояха само от огромни зинали челюсти, заобиколени от гъвкави мускули, и напомняха разтворени чували. Някои бяха неестествено издути, докато други изглеждаха прегладнели и спаружени. Тсата забеляза, че плоските, тесни създания се пъхаха в устите на дебелите, след което биваха повръщани оттам, докато червеобразните никога не правеха това. Кайку забеляза и нещо друго; една от подобните на плужеци гадини избълва гърчеща се гмеж миниатюрни червейчета, подобни на черни личинки, които веднага запълзяха в търсене на прахообразната храна, разпръсквана от голнерите.

Прекараха известно време, притаени в полумрака, преди Тсата да й прошепне:

— Разбрах — каза той. — Три пола.

Кайку му хвърли въпросителен поглед.

— Имаме нещо подобно и в Окхамба — каза татуираният мъж. — Наблюдавай какво се случва. Червеите са мъжките. Те се опитват да осеменят женските, които са онези плоските гадини. Третият пол всъщност играе ролята на утроба — женските пропълзяват вътре и оставят там оплодените яйца. Тези същества изхранват ембрионите — в началото са дебели, ала с течение на времето се спаружват, понеже инкубаторните функции изчерпват запасите им. Когато личинките се излюпят, всяка от тях израства в един от трите пола и така цикълът се затваря.

Кайку примигна. Никога през живота си не беше чувала за триполова система в Сарамир. Въпреки че, напомни си тя, тези твари навярно произлизаха от Сарамир. Може би спадаха към непроучен животински вид, деформиран от въздействието на вещерския камък? А може би винаги са били тук — скрити в непроходимите пространства на планините, открити и използвани от Чаросплетниците още преди десетилетия… или столетия?

— Предполагам, че между мъжките и женските съществуват отношения, наподобяващи тези в един пчелен кошер, само че с много царици — започна да теоретизира Тсата. — Мъжките са като търтеите.

На Кайку не й трябваше повече. Можеше да си представи как протичаше процесът — мъжките пропълзяваха върху спящи животни или Различни твари, прилепяха се към тях и ги превръщаха в роби. Мъжките екземпляри и инкубаторите изглеждаха движени единствено от инстинктите си, ала женските показваха признаци на интелигентност. Целта на самците беше да създадат връзка, посредством която самките контролираха подчиненото животно. Какъв по-добър начин за защита на гнездото от това, да използваш масивни и напълно заменими хищници като стражи? Или какъв по-добър начин да се снабдяваш с храна, след като червеите бяха напълно безпомощни? Младата жена изпита неволно възхищение от зловещата находчивост на тези паразити.