Крис Удинг - Нишката на покварата

Флен се беше присвил в ъгъла, целият разтреперан, притиснал длани до ушите си; Лусия наблюдаваше безстрастно сцената.

Кайлин ту Моритат пристъпи напред в осветения правоъгълник. Ирисите й бяха тъмночервени на фона на изрисуваното й лице. Другите Сестри също излязоха от местата, където се бяха притаили — общо десет на брой, всички с червени и черни триъгълници на устните и алени полумесеци по скулите. Всичките носеха черните одежди на Аления орден.

Кайлин сведе поглед към момичето — лицето на жената бе полускрито от сенките и то не можеше да види изражението й.

— Справи се много добре, Лусия — рече тя.

Дъщерята на Анаис не каза нищо.

Вещерите бяха попаднали в капан, следвайки отпечатъка на Лусия в Чаросплетието. Те не знаеха онова, което предишният Върховен Чаросплетник Вирч бе научил — че някогашната Престолонаследничка не можеше да бъде проследена и че дарбата й бе неуловима за мрежите, с които пресяваха златистите нишки. Ала с помощта на Сестрите Лусия бе станала видима за тях и това се оказа изкушение, на което Вещерите не можаха да устоят.

Представителките на Аления орден се чувстваха въодушевени от победата — те си отправяха безмълвни погледи една на друга, поздравявайки се взаимно за победата. Никоя от тях не се беше изправяла срещу Чаросплетник преди — никоя, с изключение на Кайлин. Вече бяха изцапани с кръв. Краткият миг, в който бяха овладели телата на Вещерите и натрошиха костите им като съчки, всъщност представляваше продължителна и изнурителна битка в царството на златистите нишки. Това, което изглеждаше като секунда за Флен и Лусия, бе цяла вечност за тях. Въпреки че имаха голямо числено превъзходство над враговете си, задачата им изобщо не беше лесна, но за щастие се разминаха без наранявания, а трите обезобразени трупа в краката им бяха неоспоримо доказателство за способностите им, че могат да се изправят смело срещу тези същества и да победят.

Лусия се заслушала в дрезгавите и обезпокоени мисли на гарваните — те бяха изпратени надалеч, за да не издадат присъствието й, както и да не разубедят Чаросплетниците, втурнали се след стръвта. В момента птиците бяха полудели от страх какво би могло да се случи с момичето. Кайлин я бе накарала да ги отпрати надалеч — нещо, което девойката рядко правеше. След като Лусия ги увери, че всичко е наред, разтревожените им мисли заглъхнаха начаса — досущ като кипяща вода, свалена от огъня.

— Всички се справихте чудесно — каза Кайлин, повишавайки глас, за да покаже, че думите й се отнасяха и за Сестрите. — Ала това не беше истинското ви изпитание. Попречихме им да предупредят събратята си; това означава, че все още разполагаме с елемента на изненадата, макар и за кратко. Да не го пропиляваме на вятъра. Истинската битка едва сега започва!

Сестрите кимнаха и започнаха да се изкачват по стълбите. В този момент до слуха на Лусия достигна тропотът на бягащи нозе, съпроводен от нечии гласове.

— Заелис и Юги са тук — рече Кайлин. Тя погледна към Флен, който продължаваше да трепери в ъгъла — ужасната смърт на Чаросплетниците изглежда му бе дошла в повече.

— Изказвам ти най-дълбоката си благодарност, Кайлин — каза Лусия. Звучеше много по-възрастна от своите четиринадесет жътви. — Не си длъжна да оставаш тук и да се биеш за Либера Драмач.

Предводителката на Аления орден поклати бавно глава, след което се наведе към лицето на девойката.

— Аз се бия за теб, дете — рече тя и целуна момичето по бузата. Едва ли някой бе подозирал, че строгата жена е способна на подобна нежност. После се изправи, изкачи се по стълбите и се изгуби в яркия четириъгълник на тавана.

Лусия чу как тя разменя няколко думи с Юги и Заелис, след което двамата мъже се спуснаха бързо по стълбите, потръпвайки при вида на осакатените тела на Вещерите.

— Закъсня, татко — каза хладно Лусия.

Заелис не можа да каже нищо, защото в този момент скръбният вой на вятърните аларми прозвуча за втори път през този ден. Думите, с които белобрадият мъж щеше да й отговори, бяха заменени от проклятие.

Стената не беше успяла да задържи врага. Различните твари вече бяха в Лоното.

Кайку и Тсата се скитаха изгубени от часове, когато откриха развъдника за червеи.

Мината под тревистата равнина се оказа по-голяма, отколкото първоначално си бяха представяли — истински лабиринт от тунели и пещери, зейнали в гигантската централна шахта, които се извиваха, разделяха и съединяваха отново в чудовищен хаос. Някои участъци бяха напълно изоставени или пък никога не бяха използвани, докато други бяха наблъскани с всевъзможни сечива, материали и инструменти, прилагани в минното дело, макар че наблизо не се забелязваха никакви следи от копаене. Двамата натрапници откраднаха експлозиви от тези складове, очаквайки да ги използват впоследствие — това бе единственият начин, с който разполагаха, за да унищожат вещерския камък. Количеството взривни вещества в тези помещения беше достатъчно, за да срути половината мина — една искрица и Кайку и Тсата щяха да останат затворени завинаги в тези подземни лабиринти — и то в най-добрия случай. Те увиха експлозивите, които им трябваха, в кърпи, и ги сложиха в раницата на ткиуратеца.