Тери Брукс - Мечът на Шанара

Аланон за пръв път се усмихна сърдечно:

— Засега не прави нищо. Не се намираш в непосредствена опасност. Помисли върху това, което ти казах, а за последиците ще говорим по-късно. Тогава ще съм щастлив да отговоря на всичките ти въпроси. Но не казвайте това на никой друг, дори на баща ви. Дръжте се така, сякаш никога не е имало такъв разговор, преди да имаме възможност да изчерпим въпросите докрай.

Младежите се спогледаха и кимнаха с разбиране, въпреки че щеше да им бъде трудно да се преструват, че нищо не се е случило. Аланон стана мълчаливо, протегна високото си тяло, за да отпусне схванатите си мускули. Братята се надигнаха заедно с него и стояха мълчаливо, докато той ги гледаше отвисоко.

— Легендите и митовете, които не са съществували вчера, ще съществуват утре. Силите на злото, безсърдечни и коварни, дрямали векове наред, отново ще се пробудят. Призракът на Господаря на магиите е започнал да се появява в Четирите земи.

И изведнъж млъкна.

— Нямах намерение да бъда груб с теб — усмихна се той кротко и неочаквано — но ако това се окаже най-лошото от всичко, което предстои да се случи, би трябвало наистина да си щастлив. Изправен си пред голяма и реална опасност, и това съвсем не е приказка, която можеш да отминеш с насмешка. Ще научиш за живота много неща, които няма да ти харесат.

Замълча. Приличаше на висока сива сянка, която се открояваше на зеления фон на далечните възвишения, с плащ, грижливо прибран до мършавата му фигура. Една огромна ръка се протегна и стисна силно слабото рамо на Ший. После Аланон се обърна и си отиде.

Аланон остави братята да си говорят тихо, седнали зад постройката и се прибра в стаята си. Накрая Ший и Флик се заловиха за всекидневните си задължения и малко след това бяха изпратени по поръчки. Напуснаха Вейл и се запътиха към северния край на долината, а когато се върнаха, вече беше тъмно. Забързаха се към столовата с надеждата, че ще намерят историка, за да продължат с въпросите си. Него обаче го нямаше. Седнаха да вечерят, и преди да бяха успели да си поговорят за случилото се през следобеда, се появи баща им. След вечерята прекараха почти цял час в чакане, но той не се повяваше. Решиха да отидат в стаята на Аланон. Флик нямаше никакво желание да търси загадъчния странник, особено след срещата им предишната нощ на пътя за Вейл. Ший обаче беше толкова настойчив, че накрая брат му се съгласи да го придружи, като си помисли, че ще бъде по-безопасно ако са двамата.

Когато стигнаха до стаята, видяха че е отключена, а високият скитник си беше отишъл. Всичко изглеждаше непокътнато, сякаш никой не беше влизал. Бързо обиколиха страноприемницата и околностите, но не откриха Аланон. По неизвестни причини той беше напуснал Шейдската долина. Ший не скри яда си, че Аланон си е тръгнал, без дори да се сбогува, но в същото време усещаше, че се е освободил от наставничеството на историка. Флик също се радваше, че човекът си е отишъл. Докато седяха с Ший пред огнището в големия салон, той се мъчеше да убеди брат си, че това е за добро. Не на всичко повярвал във фантазьорския разказ на историка за войните в Северната земя и за Меча на Шанара, но дори и да имало нещо вярно в цялата тази история, безспорно частта за произхода на Ший и за заплахата от Брона била просто абсурдна, нелепа измислица.

Ший слушаше мълчаливо обърканите разсъждения на брат си, който се опитваше да обясни до каква степен може да се вярва на чутото и от време на време само кимаше утвърдително. Той самият мислеше усилено какво да прави по-нататък. Силно се съмняваше в правдоподобността на разказа на Аланон. Но каква всъщност е целта на историка, и на първо място, защо беше дошъл при него? Изглежда е смятал за уместно да разкаже на Ший за неизвестния му произход и да го предупреди, че е в опасност. Но после изчезна без да каже нито дума каква полза ще има той самият от цялата тази работа. Как можеше Ший да бъде сигурен, че Аланон не е дошъл с някаква лично негова, потайна цел, с надеждата да използва човека от Вейл каях маша? Прекалено много бяха въпросите, на които нямаше отговор.

Накрая Флик се умори да говори и млъкна, облегна се на стола си и се загледа разсеяно в пращящия огън. Ший продължи да разсъждава върху подробностите от разказа на Аланон и се мъчеше да вземе решение за по-нататъшните си действия. Но след час мълчалив размисъл той вдигна безпомощно ръце, все така объркан, както преди. С твърда крачка напусна салона и се запъти към стаята си. Верният Флик го последва. И двамата нямаха настроение да продължат разискванията. Когато пристигнаха в малката им спалня в източното крило, Ший се отпусна тежко в един стол и потъна в мрачно мълчание. Флик се строполи върху леглото и втренчи празен поглед в тавана.