Тери Брукс - Мечът на Шанара

След края на Първата война на расите дотогавашният свят се разделил на съществуващите сега Четири земи и доста дълго расите живели в мир. През този период силата и влиянието на Съвета на друидите много отслабнали, тъй като явната потребност от помощта му изчезнала. Тук трябва да добавя, че вниманието на друидите към расите непрекъснато намалявало и след години новите членове на Съвета забравили първоначалните му цели, пренебрегнали хорските проблеми и все повече се отдавали на личните си интереси. Заживели в уединение и запълвали времето си с научни занимания и медитация. Елфите били най-силната раса, но се затворили в непристъпната си земя далеч на запад. Чувствали се добре в относителната си изолация — грешка, за която по-късно щели горчиво да съжаляват. Другите народи се разпръснали и създали по-малки и не толкова единни общества. Повечето от тях се заселили предимно в Източната земя, но имало и групи, които се установили в граничните райони на Западната и Северната земя.

Втората война на расите започнала, когато огромна армия на тролите слязла от планините Чарнал и завладяла цялата Северна земя, включително и друидската крепост Паранор. Друидите били предадени отвътре от свои хора, които били подлъгани с примамливи предложения и обещания от вожда на вражеската армия. По окова време името му не било известно. Останалите друиди, с изключение на малцина, които успели да се спасят, били заловени и хвърлени в тъмниците на Централната кула на крепостта и повече никой никога не ги видял. Онези, които избягнали съдбата на събратята си, се пръснали по четирите земи и се укрили. Тролската армия незабавно тръгнала срещу народа на джуджетата в Източната земя с явното намерение да смаже съпротивата им колкото се може по-бързо. Но джуджетата се събрали и навлезли дълбоко в огромните гори на Анар, които единствено те познавали достатъчно добре, за да могат да оцелеят в тях. Там те дали твърд отпор на тролската армия, въпреки помощта, която й била оказана от някои присъединили се към нашественическите сили гномски племена. Кралят на джуджетата Рейбър записал в историята на народа си името на истинския враг, който сам бил разкрил — бунтовника друид Брона.

— Как е могъл кралят джудже да повярва в това? — вметна бързо Ший. — Та ако наистина е бил жив по онова време, Господарят на магиите е трябвало да бъде на повече от петстотин години. Дали пък някой амбициозен мистик не му е подсказал идеята в желанието си да възроди един древен, почти забравен мит, за да подобри положението си в кралството или кой знае защо.

— Възможно е — съгласи се Аланои. — Но нека да продължа. След дълги месеци на борба, тролите явно решили, че джуджетата са победени. Обърнали легионите си на запад и започнали поход срещу могъщото кралство на елфите. Но през месеците, в които тролите разбили джуджетата, известният мистик Бремен, стар и високоуважаван старейшина на Съвета, събрал малкото спасили се от Паранор друиди и ги отвел в кралството на елфите в Западната земя. Той предупредил тамошния народ за новата опасност и ги посъветвал да се подготвят за почти сигурното нападение, което жителите на Северната земя планирали. В онази година крал на елфите бил Джърл Шанара, може би най-великият от всички елфски крале, като изключим Ивънтайн. Бремен го предупредил за евентуалното нападение срещу земята му и елфският крал бързо подготвил армията си преди настъпващите орди на тролите да успеят да стигнат до границите му. Сигурен съм, че знаеш историята на собствения си народ достатъчно добре, за да си спомниш какво се случило, когато битката свършила. Но ми се иска да обърнеш внимание на подробностите, които ще ти разкажа. И Ший, и възбуденият Флик, кимнаха нетърпеливо. — Друидът Бремен дал на Джърл Шанара специален меч за битката срещу тролите. Предполагало се, че този, който притежава Меча, не може да бъде победен, дори от страховитата мощ на Господаря на магиите. Когато тролските легиони навлезли в долината на Рен в граничните земи на елфското кралство, те били нападнати и хванати в капан от армиите на елфския народ, които били разположени на по-високи възвишения.

Нападателите били жестоко разбита в една решаваща битка, която продължила два дни. Елфите били предвождани от друидите и Джърл Шанара, който носел дадения му от Бремен огромен меч. Сражавали се заедно срещу армиите на тролите за които се говорело, че като същества от подвластния на Господаря на магиите свят на духовете, притежават допълнителна сила, но смелостта на елфския крал и силата на легендарния Меч надвили врага и го разгромили. Когато останалите живи от тролската армия войници се опитали да избягат обратно в безопасната Северна земя отвъд равнините Стрелехайм, те били притиснати между преследващата ги армия на елфите и една армия на джуджетата, която напредвала откъм Източната земя. Разразила се страхотна битка, в която тролската армия била унищожена почти до последния войник. По време на битката Бремен, който се сражавал на страната на елфския крал, сам се изправил срещу Господаря на магиите и изчезнал. В историята е записано, че и друидът и Господарят на магиите, изчезнали в боя и после никой не ги е виждал. Дори и телата им не били открити.