Тери Брукс - Молитвената песен

Брин кимна с глава:

— Притесняваш се заради слуховете за Черните Призраци, нали? — Тя беше чула историите. Напоследък всички в страноприемницата ги разказваха. Черни Призраци — създадени чрез черна магия, без лица, които се появявали безшумно изневиделица. Някои твърдяха, че Господарят на магиите и творенията му отново са се върнали. — Затова ли се безпокоиш?

— Да. — Майката се усмихна на досетливостта на дъщерята. — А сега ми обещай!

Брин й отвърна усмихнато:

— Обещавам.

И все пак цялата тази работа й се струваше нелепа.

Доопаковаха и натовариха багажа за половин час и родителите й бяха готови да потеглят. Джеър се появи от страноприемницата с кутия с любимите на майка му сладкиши, които й даде на прощаване. После се сбогуваха.

— Не забравяй какво ми обеща, Брин — прошепна майка й, когато я целуна по бузата и я притисна до себе си.

Старите Омсфордови се качиха във фургона и бавно потеглиха по прашния път.

Брин ги наблюдава, докато изчезнаха в далечината.

Същия следобед Брин, Джеър и Роун Лий отидоха на разходка в горите на Вейл и се прибраха късно у дома. Слънцето беше започнало да потъва зад хоризонта на Вейл и следобедните сенки на дърветата се удължаваха с приближаването на вечерта. Щяха да бъдат в селото след час, но те толкова често бяха минавали по същия този път, че можеха да откриват пътеките и в тъмнината на нощта. Вървяха бавно и безгрижно и се наслаждаваха на един отминал прекрасен есенен ден.

— Искате ли утре да отидем за риба? — подхвърли Роун. Усмихна се на Брин. — При такова чудесно време е без значение дали ще уловим нещо или не.

Младежът беше най-възрастният от тримата и вървеше най-отпред. Износената и очукана ножница на Меча на Лий висеше на гърба му и се очертаваше леко под ловното наметало. Наследникът на трона на Лий го бил използвал преди много години и той отдавна беше загубил предназначението си. Но Роун винаги се беше възхищавал от старото оръжие, носено от прадядо му Мениън Лий при издирването на Меча на Шанара. Когато бащата забеляза благоговението на сина си към него, му го даде като малък символ на титлата принц на Лий, въпреки че Роун беше по-малкият син. Брин го погледна и се намръщи:

— Ти май си забравил нещо. Утре ще трябва да се занимаем с домакинската работа, както обещахме на татко. Какво ще кажеш по въпроса?

Той сви безгрижно рамене:

— Ще оставим работата по къщата за някой друг път. Тя няма да ни избяга.

— Мисля, че трябва да проучим периферията на Вейл — намеси се Джеър Омсфорд. — Той беше мършав и жилест, с елфски черти като баща си — тесни очи, полегати вежди и леко заострени уши, които се подаваха изпод кичури буйна руса коса. — Струва ми се, че трябва да видим дали няма някакви следи от Призраците Морди.

Роун се изсмя:

— Я кажи какво знаеш за Скитниците, тигре? — Това беше галеното име, с което той се обръщаше към Джеър.

— Ами едва ли нещо повече от теб, предполагам. Ние във Вейл слушаме същите истории, каквито и вие в планините — отговори младежът, — Черни Скитници, Призраци Морди — същества, които се появяват тихомълком от тъмнината. В страноприемницата говорят непрекъснато за тях.

Брин погледна осъдително брат си:

— Това са само празни приказки.

Джеър хвърли поглед на Роун:

— А ти какво мислиш по въпроса?

Брин се изненада, когато планинецът сви рамене и каза:

— Кой знае. Може да е права, но може и да не е.

Изведнъж тя се ядоса:

— Роун, та подобни истории се разказват още от времето, когато Господарят на магиите е бил унищожен и в нито една от тях няма капчица истина. Какво те кара да допускаш сега, че в тях има нещо вярно?

— Не знам дали има. Просто мисля, че те не трябва да се пренебрегват напълно. Нима сте забравили, че по времето на Ший Омсфорд не са вярвали в приказките за Носителите на черепи, докато не станало прекалено късно?

— Точно затова мисля, че трябва да поразгледаме околностите — настоя Джеър.

— И с каква точно цел — упорстваше Брин и гласът й стана по-суров. — Само за да открием нещо толкова опасно като тези същества, за които се говори? И какво ще направиш тогава, ще извикаш на помощ песента на желанията ли?

Джеър се изчерви:

— Ако се наложи, ще го направя. Бих могъл да използвам магията.

Тя го прекъсна рязко:

— Магията не е нещо, с което човек може да си играе, Джеър. Колко пъти трябва да ти го повтарям?

— Просто исках да кажа, че…

— Много добре знам, какво искаше да кажеш. Въобразяваш си, че песента на желанията може да направи всичко за теб, но за съжалеше, грешиш, по-добре си спомни съвета на татко да не използваме магията. Някой ден тя ще те вкара в ужасна беда.