Тери Брукс - Молитвената песен

Джеър отново смени мелодията. Този път създаваше илюзията за дим. Дим, който се носи на талази из стаята. Успя да я подведе, но много за кратко. Младежът от Вейл се плъзна край стените на кулата, опита се да я изненада от друга посока. Запя отново. Този път песента му беше шепот от мрака, тъмен и непрогледен. Трябваше да бъде по-бърз от нея. Не трябваше да я оставя да си поема дъх.

Шмугваше се в сенките на кулата като призрак. Атакуваше я с всички начини, които му бяха познати. С горещина и студ. С тъмнина и светлина. С болка. С гняв. Тя на два пъти го замери напосоки с магията си. Главозамайваща сила, която го отлепи от земята и разтърси. Тя като че ли се обърка. Изглеждаше несигурна. Сякаш не можеше да се реши да използва цялата сила, която беше насъбрала. Въпреки това притискаше силно Илдач до себе си, шепнеше й нещо беззвучно. Вкопчила се беше в книгата, сякаш тя беше изворът на жизнените й сили. Всички опити на Джеър да я освободи от книгата оставаха напразни.

Сега той не играеше игра, помисли мрачно Младежът от Вейл и си спомни яростното негодувание на Слантър.

Бързо губеше сили. Уморен от изнурителните усилия да стигне до Извора на рая и от огромното напрежение да използва продължително песента на желанията, той беше започнал да се изтощава. За разлика от Брин той не притежаваше силата на черната магия, която да го поддържа. Помъкваше се крадешком напред-назад в мрака и в сенките. Мъчеше се да направи пробив в отбраната на сестра си. Дишаше тежко и неравномерно. Силата му се изчерпваше.

Отчаян Джеър използва песента на желанията по същия начин, по който я беше използвал пред Съвета на джуджетата старейшини, за да създаде видението на Аланон. От падналата над порутената стая пушилка той издърпа друида — мрачен и внушителен, протегнал напред едната си ръка. Остави книгата на Илдач, Брин Омсфорд! — каза властно гърленият му глас.

Пусни я!

Девойката от Вейл залитна назад към олтара. Тя като че ли го беше разпознала. Задвижи устни и зашепна като обезумяла на Илдач. Сякаш нещо я предупреждаваше. После отново потъна някъде дълбоко в себе си. Вдигна високо над главата си книгата и песента й проехтя като гневен вой. Образът на Аланон се разби.

Джеър отново се шмугна невидим, обгърнат в шепот. Започваше да се отчайва. Нищо ли не можеше да помогне на Брин? Нищо ли не беше в състояние да й помогне да дойде отново на себе си? Какво трябваше да направи той? Младежът от Вейл трескаво се мъчеше да си спомни думите на стареца: „После хвърли Кристала на виденията и ще видиш отговора.“ Но какъв отговор беше видял? Опитал беше всичко, което му беше минало през ума. Използвал беше песента на желанията, за да създаде всички илюзии, които беше в състояние да предизвика. Какво още не беше опитвал? Замисли се. Илюзия! Не илюзия — а действителност! Изведнъж получи отговор на въпроса си.

Около Роун избухна червен огън, отразен от острието на Меча му срещу ужасяващата атака на Призраците Морди. Черните скитници вървяха приведени по каменните стълби на Кроуг, една виеща се редица от зловещи фигури, която се спускаше от скалите и крепостта горе, обгърната в дим и мъгла на сивия фон на следобедното небе. Пет-шест ръце се вдигнаха и пламъците се забиха с изумителна сила в планинеца. Той се олюля от удара. Кимбър приклекна зад него и закри лице и очи, за да се предпази от горещината и разхвърчалите се скални парчета. Яростният рев на Уиспър долетя от сенките в долната част на стълбата. Той се хвърли срещу черните фигури, които се опитваха да се промъкнат край него.

— Коглайн! — изрева отчаяно Роун, който се мъчеше да открие стареца сред огнените пламъци и дима, които се виеха около него.

Призраците Морди бавно си пробиваха път напред. Ужасно много бяха. Силата на черната магия беше неимоверно голяма. Нямаше да може да им се противопостави.

— Коглайн. По дяволите!

Загърната в плащ фигура се откъсна от сенките над него и се стрелна към младежа от Вейл. От двете й ръце изхвърчаше огън. Роун размаха като обезумял меча си, улавяше пламъците и ги отблъскваше. Черният скитник обаче беше стигнал почти над него и внезапно изсъска зловещо. Звукът на гласа му се извиси над експлозията. После Уиспър се спусна от укритието си, сграбчи черната фигура и я повали на земята. Блатният котарак и черният скитник потънаха в огнени пламъци и дим и изчезнаха от погледа.

— Коглайн! — изкрещя отново Роун.

Изведнъж старецът се появи от облаците дим. Бялата му коса се развяваше във всички посоки.