Тери Брукс - Молитвената песен

Гномът и Младежът от Вейл се приближиха предпазливо. Очите им шареха в мрака й проникваха в отдалечените тъмни ниши и ъгли на пещерата. Нищо не помръдваше. Животът се усещаше единствено от шуртенето на тъмните води. Един ужасен, стремглав приток на отрова, която изпускаше пара, пенеше се и кипеше, докато излизаше от извора. Няма я вече Сребърната река, помисли си Джеър мрачно. Вероятно дори магията на стареца нямаше да може да промени водите й, да ги направи пак такива, каквито са били. Младежът от Вейл бавно бръкна в куртката си и извади малката торбичка със Сребърния прах, която беше носил през цялото пътуване. Разхлаби връзките и погледна вътре. Прахът приличаше на най-обикновен пясък. Ами ако това наистина беше само пясък…?

— Стига си се мотал! — изрева Слантър.

Джеър се доближи до ръба на басейна. Виждаше тинята, която задушаваше тъмните води на извора, усещаше смрадта. Невъзможно беше да е само пясък! Сети се за Брин. Сърцето му се сви от страх…

— Хвърли го! — извика гневно Слантър.

Джеър бръкна, извади Сребърния прах и с широк жест го разпръсна върху повърхността на отровения извор. Малките зрънца политнаха в тъмнината. Изведнъж те затрептяха и заблещукаха в мрака на пещерата. Докоснаха водите и лумнаха ослепително. От тъмния извор полетяха пръски от блестящ сребрист огън. Джеър и Слантър отстъпиха и закриха очи.

— Магията — изкрещя Джеър.

Водите на Извора на рая засвистяха и закипяха. Гейзер от водни стълбове изригна към небето и се посипа из цялата пещера. Нахлу чист въздух. Гномът и Младежът от Вейл гледаха изумени, невярващи на очите си. Пред тях водите на Извора на рая бълбукаха чисти и пресни от скалата на планината. Вонята и гадният черен цвят бяха изчезнали. Сребърната река отново беше чиста.

Джеър бързо свали от врата си Кристала на виденията. Престанал беше да изпитва всякакви съмнения. Увереността му се беше върнала. Доближи се до басейна и се изкачи на малка издатина. Отново чу гласа на Краля на Сребърната река, който му казваше какво трябва да направи, за да спаси Брин.

Стисна Кристала на виденията и се загледа във водите на басейна. В този миг му се стори, че умората и болката го напущат.

Хвърли Кристала на виденията и верижката в дълбините на извора. Проблесна ослепителна светкавица — много по-голяма от предишната — и сякаш цялата скала лумна в бели пламъци. Джеър падна на колене ужасен. Чуваше виковете на Слантър зад себе си. В миг му се стори, че се беше случило нещо непоправимо. После светлината угасна и потъна във водите на басейна. Повърхността на извора стана гладка и прозрачна като стъкло.

Отговора — покажи ми отговора!

Един образ се разпростря в огледалната повърхност и затрептя. В началото беше прозрачен. После се уплътни и придоби очертания. Появи се една стая в кула. Приличаше на пещера, изпълнена с мъглява, сивкава светлина. Пропита беше с нещо угнетяващо, почти осезаемо. Джеър потръпна от усещането. Изведнъж стаята започна да набъбва и да го повлича.

В този момент се появи лицето на сестра му…

Брин Омсфорд усети очите, които я наблюдаваха. Видя това, което беше и това, в което щеше да се превърне. Въпреки дебелите пластове на магията, която силата на Илдач наслагваше вътре в нея, Девойката от Вейл усети погледа на очите и собственото й аз се отключи.

— Не ме доближавай! — изпищя тя. Аз съм детето на мрака!

Но тази мъничка част от нея самата, която магията не беше обладала, позна очите и потърси помощта им. Окованите мисли се изтръгнаха от веригите си в съзнанието й, побягнаха като подгонени от вълци овце, крещяха и се оглеждаха обезумели за подслон. Тя ги видя. Това, което откри, я разгневи. Протегна ръка към разпилените мисли, които продължаваха да бягат. Започна да ги мачка, една след друга. Детство, дом, родители, приятели — отделните парчета на това, което е била преди да разбере каква би могла да бъде. Смачка ги всичките.

Едва тогава свитото й гърло се отпусна. Гласът й се отприщи във вопъл на неописуемо терзание. Дори стените на древната кула се разтърсиха от силата на страданието й. Какво беше направила? Сега дълбоко в себе си Брин изпитваше болка, породена от злото, което беше причинила. Проблясък на мимолетно прозрение. Чу ехото на пророчеството на Гримпонд. Дошла беше в Мейлморд, за да намери това, което беше намерила! Собствената си смърт. Само че не тази смърт, която беше предполагала, че ще намери. А смъртта на собственото си аз, впримчено от магията! Тя унищожаваше самата себе си!