Тери Брукс - Елфите на Шанара

Продължиха мълчаливо своето пътешествие. Рен и Гарт бяха започнали вече да се уморяват. Те бяха се вдървили от седенето в едно и също положение през целия ден, бяха изтощени от непрекъснатото люшкане при полета и пръстите им бяха схванати от стискането на възлестите дръжки. Водите на Синия разлив се носеха неизменно под тях — едно безкрайно вълнение. От часове не бяха виждали суша, а океанът изглежда се простираше до безкрая. Рен се чувствуваше като джудже пред него, смалена от големината му до нещо толкова незначително, че бе заплашена от изчезване. Нейното по-раншно чувство за изолация се увеличаваше непрекъснато и тя за първи път се попита дали някога ще види отново дома си.

Наближаваше залез, когато най-после пред погледите им се появи Мороуиндъл. Слънцето клонеше на запад към линията на хоризонта, а светлината му ставаше все по-мека, променяйки се от бяла на бледо-оранжева. Пурпурни и сребристи линии гарнираха една дълга редица от чудато оформени облаци, които се носеха по небето като странни животни. На фона на тази панорама се очертаваше силуетът на острова, тъмен, забулен в мъгла и застрашителен. Той беше много по-голям от всяко друго парче земя, което бяха срещнали по пътя си, и се издигаше като стена насреща им. Килешан протягаше към небето своята нащърбена уста. Пушек се процеждаше от гърлото му, а склоновете му се спускаха надолу в дебелия слой мъгла и пепел, изчезвайки в продължение на стотици фута, за да се появят отново при бреговата линия, образувана от скалисти издатини и назъбени стръмни скали. Вълните се разбиваха в скалите — врящи казани, които пръскаха своята бяла пяна към небето.

Дух се приближаваше все повече, носейки се надолу към пелената от мъгла. Воня изпълваше въздуха. Миризмата на сяра излизаше изпод земята, където огънят на вулкана изгаряше скалата до пепел. През облаците и мъглата можеха да видят долини и хребети, проходи и дефилета, всичките покрити плътно с гори — една гъста, задушаваща джунгла. Тайгър Тай погледна през рамо и посочи с ръка, че ще направят кръг над острова. При неговата команда Дух сви рязко надясно. Северният край на острова беше обхванат от пороен дъжд — един мусон, който наводняваше всичко, създавайки огромни водопади по стръмни скали с височина хиляди фута. На запад островът беше гол като пустиня — целият в застинала лава, освен пръснатите тук и там весело цъфтящи храсти и осакатени, чворести и превити от вятъра дървета. На юг и на изток островът представляваше една грамада от необикновени скални формации и черни пясъчни ивици, където бреговата линия срещаше водите на Синия водораздел преди да се издигне и изчезне в джунглата и мъглата.

Рен се взираше загрижено надолу в Мороуиндъл. Той беше едно вдъхващо страх, негостоприемно място, контрастиращо рязко с другите острови, които бяха видели. Атмосферните фронтове се сблъскваха и разпадаха. Всяка страна на острова предлагаше различни условия. Целият остров беше покрит със сенки и облаци, сякаш Килешан беше демон, който бълва огън и се обвива в наметалото на своето собствено задушаващо дихание.

Тайгър Тай накара Дух да направи един последен кръг и после го спусна долу. Рокът кацна предпазливо на края на една широка ивица черен крайбрежен пясък, забил нокти в натрошените късове застинала лава и неохотно свил криле назад. Гигантската птица обърна лице към джунглата и проницателните й очи се впиха в мъглата.

Тайгър Тай им нареди да слязат. Те освободиха предпазните ремъци на хамута и се плъзнаха на земята. Рен гледаше към вътрешността. Островът се издигаше пред нея, целият в скали, дървета и мъгла. Не можеха да виждат слънцето. Сенки и полусенки лежаха върху всичко. Летящият ездач се обърна към момичето.

— Предполагам, че още държите на своето? Упорита както винаги? Тя кимна безмълвно, за да не би гласът да й изневери.

— Тогава слушайте. И си помислете дали не ще промените намерението си. Не случайно ви показах всичките четири страни на Мороуиндъл. На север вали през цялото време — всеки ден и всеки час. Понякога е като порой, друг път ръми. Но водата е навсякъде. Блата и езера, водопади и процеждащи се капчици. Ако не можете да плувате, ще се удавите. А там несъмнено има гнезда със създания, чакащи да ви завлекат надолу. — Той направи жест с ръка. — Цялата западна страна е пустиня. Сама видяхте. Нищо, освен открита местност — гореща, суха и гола. Може би мислите, че можете да я прекосите и да стигнете до върха на планината. Бедата е, че няма да изминете и миля преди да се натъкнете на създанията, които живеят под камъните. Изобщо не можете да ги видите. Те ще приключат с вас, преди да се усетите. Те са хиляди, с всякакви размери и форми, повечето от тях имат отрова, която ще ви убие бързо. Нищо живо не може да премине.