Тери Брукс - Талисманите на Шанара

Пред вратата отново се спряха, докато Кърта отвори бравата с малко метално приспособление. Само след секунди се озоваха вътре и бързо поеха по коридора. Сега се намираха от вътрешната страна на цитаделата. Това беше втората защитна стена на града, където бяха разположени бараките на по-голяма част от Федеративния гарнизон. Коридорът бе прав и тесен, с много врати и прозорци, откъдето всеки би могъл да ги види. Но никой не се появи, докато Кърта ги преведе към входа, който търсеха и те минаха през една друга врата, още преди Пар да успее дъх да си поеме.

Сега вече се намираха в една мрачна ниша, от която се виждаше дворът между външната и вътрешната стена на града. Федеративни войници стояха на пост пред вратите и покрай крепостните валове като тъмни сенки в сгъстяващия се мрак. Иззад прозорците на спалните помещения на войниците проникваше светлина, както и от наблюдателните постове, бойниците и вратите. Чуваше се чаткане на ботуши в тишината, разнасяше се тих шепот. Някъде наостряха оръжие на брус. Пар почувства как коремът го свива. Отвсякъде долитаха шумове, които показваха засилена активност.

Няколко дълги минути те се криеха в сенките на нишата, като внимателно се вслушваха и оглеждаха, изчаквайки преди да се опитат да продължат. Пар чуваше дъха на Падишар, който бе свит до него, облегнал се на стената. Той самият се опитваше да успокои разтуптяното си сърце като бавно си поемаше дъх. Почувства в гърдите си как се разбужда магията на песента-заклинание — някъде дълбоко в него, откъдето се раждат всички чувства, и той положи усилие да удържи този порив. Отново си помисли какво ли би станало, ако се опита да използва магията. Тя бе скрита в него и той можеше да я използва — в това беше сигурен. Но дали ще може да я овладее изцяло, беше съвсем друга работа. И изведнъж му хрумна, че ако тази магия наистина вземе надмощие над него и го превърне в онова, за което Ример Дал го бе предупредил, то какво би го спряло да се обърне срещу своите приятели?

Дамсон, реши той. Дамсон, която значеше всичко за него, щеше да му помогне да овладее магията.

В този момент Кърта отново тръгна и като се плъзгаше покрай грубия камък на огромната стена, започна да се отдалечава от тъмния вход. Падишар веднага го последва и Пар побърза да ги настигне още преди да осъзнае какво прави. Те бързо си проправяха път в мрака, като се стремяха да се крият от светлината на факлите, която от време на време осветяваше пътеката им, и да се долепят по-плътно до камъка, стремейки се да бъдат съвършено невидими. Навсякъде наоколо кръстосваха войници на Федерацията, невъобразимо шумни, в смущаваща близост и Пар всеки миг си мислеше, че ей сега ще ги открият.

Но само след секунди те се озоваха пред друга врата, която се оказа отворена и излязоха на светло навън.

Сепнаха един от войниците на Федерацията, който се готвеше да отиде на пост и държеше пиката си отпуснато в ръце. Той направо зяпна от изненада и за секунда остана вцепенен. Това колебанието му костваше живота. Падишар мигновено се озова върху него. С една ръка запуши устата му, в другата проблясна нож и изчезна. Пар видя как очите на войника се разшириха от удивление. Видя болката и после празнотата в тях. Войникът се отпусна в ръцете на Падишар като парцалена кукла. Копието му падна и Кърта бързо го пое в ръце, преди да се удари в пода. В този каменен, осветен от факли коридор, останали без дъх, нашествениците стояха неподвижни пред мъртвия войник, заслушани в тишината.

Падишар вдигна тялото, довлече го в мрака на нишата и го скри от погледа. Пар наблюдаваше всичко, сякаш се случваше на голямо разстояние от него, сякаш той самият не участваше в събитието, студен като камъка наоколо. Опитваше се да не гледа. В ушите му още кънтеше последното дихание на войника. Пред очите му бе неговият последен поглед.

Те бързо се спуснаха надолу през прохода, за да избегнат срещи с други войници, наострили слух за всичко, което можеше да наруши тишината. Но никого не срещнаха и още преди Пар да разбере се промъкнаха през малка врата с метална брава, която почти не се виждаше дори и от тъмната ниша, където се намираше.

Вратата се затвори зад тях и те се озоваха в пълна тъмнина като в безлунна нощ. Пар усещаше мирис на прах и дърво и чувстваше грубите дъски под краката си. Настъпи моментно мълчание, докато Кърта се суетеше наоколо. После се чу удар на кремък — веднъж, два пъти — и съвсем малко пламъче на свещ просветна в мрака. Намираха се в нещо като изба, дълга не повече от два метра, натъпкана със стари провизии и вехтории. Кърта отмести някои неща внимателно встрани, за да освободи място в задната част на бокса, след което натисна стената. В нея се оказа една незабележима с просто око малка вратичка, която се отвори навътре.