Тери Брукс - Талисманите на Шанара

— Откраднатата магия — каза Уокър Бо.

Онова, което Мечът на Шанара бе показал на Пар, Уокър можа да долови интуитивно с друидските си инстинкти. Покрай тъмните очи на Уокър имаше прах и мърсотия и лицето му бе изпито, но в погледа му се четеше сила. Те свършиха с разказа за своите премеждия и започнаха да обсъждат причините за онова, което им се беше случило.

Уокър вдигна лице.

— Светлината беше магията, която Шадуините са откраднали от земята. Оттам те са се сдобили със сила. Елфската магия от вълшебните времена е била извличана от първичните елементи, преди всичко от земята, защото земята е най-големият източник на сила. Когато Елфите възстановили загубената си магия след смъртта на Аланон, Шадуините се оказали онези ренегати между тях, които искали да я използват по неправилен начин. Както Черепоносците и Мордските призраци преди тях, Шадуините започнали да се уповават толкова силно на магията, че тя напълно ги преобразила. Те станали част от нея, зависими от нея на живот и смърт. Тя станала единствения смисъл на живота им. Първоначално те крадели малки части от нея, но когато нуждата им нараснала, когато те поискали достатъчно сила, за да управляват съдбата на расите на Четирите земи, построили Южното око, за да смучат магия в големи количества. Намерили начин да я извличат от сърцевината на земята и да оковават откраднатото в недрата на крепостта. Южното око и магията, която натрупвали в него, се превърнали в източник на тяхната сила навсякъде. Но като я използвали, за да се умножават, да създават твари, подобни на Смоците, да увеличават своята сила, земята отслабнала от отнетата й магия. Четирите земи започнали да боледуват, защото магията им нямала сили да поддържа здравето им.

— Сънищата на Аланон — каза Пар.

— Те е трябвало да се осъществят с течение на времето. Нищо не би могло да им попречи, след като магията бъде освободена.

— А когато беше освободена, тя унищожи онези, които я бяха оковали.

Уокър поклати глава.

— Не е точно така. Тя не ги е унищожила съзнателно. Случи й се нещо по-дълбоко. След като беше освободена, тя си върна всичко, отнето от нея. Върна си силата, която й е била изсмукана. Така остави Шадуините и техните чудовища без жизнените сили, които ги поддържаха. Остави ги кухи като морски раковини, захвърлени да съхнат на брега. Те живееха благодарение на магията. Когато тя им бе отнета, те умряха.

Те помълчаха известно време, потънали в размисъл.

— Южното око също ли е било нещо живо? — попита Кол.

Уокър кимна.

— Живо, но не като нас. То беше организъм, създание на Шадуините, което ги хранеше и пазеше. То беше майката, която ги отглеждаше — една майка, създадена от магията. Те се хранеха от това, което тя им даваше.

Мати Ро направи гримаса и побутна земята с крак.

— Болестта им се върна като бумеранг — измърмори тя.

— Не разбирам защо имаше толкова много разновидности на Шадуините — внезапно каза Морган. — Тези в Южното око като Ример Дал и Преследвачите, например, изглежда бяха господари на самите себе си. Ами онези слепи твари в Шахтата? Онази горска жена и гиганта, които срещнахме по пътя към Кулхавен?

— Магията е имала различен ефект върху тях — отговори Пар и погледна наоколо. — Някои са се справяли с нея по-добре от другите.

— Някои са се приспособили — каза Уокър. — Но мнозина не са успели, макар че са се опитвали. А някои от онези същества в Шахтата са били лишени от малката си магия, присвоена от Шадуините — слабите са били подчинени от по-силните. Помниш ли как Шадуините се опитваха да проникнат в теб и да станат част от теб? Както горската жена и детето край Тофърската планина?

Както Ример Дал — помисли си Пар, но не го изрече на глас.

— Те са имали нужда да се хранят, за да оцелеят и са се хранили винаги, когато почувстват потребност. Използвали са хората наоколо си, също както и земята, за да поддържат живота си. Ако магията на един човек е била силна, техният стремеж да я откраднат ставал още по-силен. Когато Шадуините изсмуквали магията от някого, тези създания полудявали. В някои случаи това довеждало Шадуините до лудост. Било е твърде разрушителен процес. Шадуините не са го разбирали. Силата, към която са се стремили, е била недостъпна за тях. Силата, която дава живот на земята и нейните създания, е твърде опасна, за да се посегне на нея.

Мърко се промъкна откъм сенките, обгорен и окървавен на десетки места, с разкъсана козина на още толкова. Той изглеждаше така, сякаш не забелязва това. Муцуната му бе влажна, защото бе пил вода от един извор, който бе открил сред дърветата. Огледа ги със светнал поглед, после отиде до Уокър, седна и започна да се ближе, за да се измие.