Матю Стоувър - Героите умират

Хвърлям се настрани, но усещам как се врязва в ботуша ми — за части от секундата се сбогувам с половината си ток и парче от петата ми, голямо колкото палец. Отдръпвам се пълзешком назад, а Бърн ме следва, ръмжейки от болка при всяка стъпка.

Не мога да повярвам, че изобщо е в състояние да стои на крака, камо ли да върви, а сега, на всичко отгоре, дори се затичва !

Хвърлям се настрани и се претъркулвам. О, боже, о, боже, това беше най-добрият ми удар . Всеки нормален човек щеше да е припаднал от болка и всичко вече щеше да е приключило…

— Бягай, Каин — изпъшква той, хриптейки от болка. — Пак ще те хвана. Пак ще те убия. Хайде, бягай.

Вярвам му. Въпреки че ножът ми се вряза в костта му и преряза хрущяла на бедрената му става, причинявайки му такава болка, каквато не мога дори да си представя, това като че ли изобщо не го е забавило.

Ще трябва да го излъжа някак.

Изправям се и чакам.

Косал е тежко оръжие и магическите мускули на Бърн не могат напълно да компенсират теглото му; замахването с подобен меч нарушава равновесието по начин, който няма нищо общо със силата. Този път не се хвърля към мен — може би заради стоманата в бедрото му.

Той прави няколко плъзгащи се крачки и очертава къса дъга с острието на меча, запазвайки идеално равновесие.

— Онази девойка воин, приятелката на Палас — казва той с небрежен тон, — беше по-добра от теб.

Свивам рамене.

— Тя струваше колкото нас двамата заедно, Бърн.

— И беше хубава. Чука ли я?

Оставям кретена да си мисли, че номерът му минава; в гласа ми се промъква злоба:

— Кучи син, ще ти…

И това е единственото, което успявам да произнеса, защото той отново се хвърля върху мен. Решава, че ме е хванал неподготвен, но всъщност е точно обратното. Избягвам смъртоносното жужащо острие на Косал и пристъпвам към него, стиснал ножовете с остриетата надолу, покрай китките ми. Има няколко неща, които не може да се научат в Манастирското училище. Едно от тях е кали .

Внезапно се оказвам толкова близо до него, че мога да го целуна. Докато той се опитва да се отдръпне назад и да замахне с меча, се прилепям в тялото му, блокирам китката му с острието на единия нож, а другия прекарвам през гърлото му. Щитът му отблъсва острието от шията, но другото се забива дълбоко в ръката му.

Той изръмжава в лицето ми, но се учи много бързо. Когато опитвам същия номер отново, този път към лицето и сърцето му, за да нанеса смъртоносен удар, той пуска Косал и вдига ръце, пресрещайки остриетата с тях. Стоим лице в лице в продължение на една безкрайна секунда, докато ръцете ни се мятат в убийствена схватка. Блика кръв, и тя не е моята, но той е по-бърз от мен. Нанася ми страничен кос удар по главата, от който ми излизат свитки от очите, последван от страничен ритник с коляно, след който се разнася хрущенето на счупените ми ребра, и докато се усетя, той е хванал главата ми и се кани да ми строши врата. Много е силен и не мога да го удържа, но ето го Косал , забит в пясъка — хващам го за дръжката и усещам жужащия гъдел. Успявам само да го прекарам през крака му и да отрежа пръстите му, когато внезапно политам на една страна, а Косал — на друга.

Летя във въздуха, премятам се и се стоварвам на пясъка.

Той ме е хвърлил настрани, както отегчено дете захвърля куклата си.

Надигам се с усилие, кашляйки кръв — сигурно онези счупени ребра са се забили в дробовете ми — но той не тръгва към мен. Отново е стиснал Косал и гърбът му е обърнат към мен, защото се е отправил с куцукане към Палас.

Тя сияе над нас като звезда в бурното небе; намира се в центъра на огнена буря от светкавици и енергийни мълнии, които я бият от всички страни. Бърн, Тишал да порази гнилото му сърце, очевидно е поумнял достатъчно, за да може да определя правилно приоритетите си.

Отърве ли се от нея, аз вече няма да представлявам заплаха.

Твърде е силен; и е адски добър. Като че ли нищо, което правя, не може да му попречи.

Не можах да го победя в най-добрия си ден.

Остава ми само още един трик, доста стар, от детството ми, много преди да се превърна в Каин. Научих го от едно старо пиратско видео, което баща ми ми показа веднъж. Просто наистина се надявах, че няма да ми се наложи да го използвам.

Какво пък, след тази битка и без това няма да ставам за нищо.

С усилие се изправям на краката си, които ми се струват като чужди. Почти не ги усещам, защото отровата на Тоа Сител се разпростира в тялото ми. Изваждам двата си последни ножа, малките петинчови ками от кончовите на ботушите, и ги стисвам с всички сили, като десния нож държа с острието напред, а другия — обратно, така че острието е притиснато към китката ми.