Тери Брукс: Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

— Като че ли не бях особено внимателен на връщане. — Очите на Бремен проблеснаха. — Знае, че съм минал по този път и се опитва да ме открие. В Царството на Черепите никой не ме забеляза, така че сега просто налучква дирите ми. Трябваше да бъда по-внимателен през равнината, но смятах, че съм в безопасност.

Видяха как черепоносецът се появи отново, издигна се за миг в небето, плъзна се безшумно над равнината и после пак се скри в мрака долу.

— Все още имаме време, преди да ни открие — прошепна Бремен. — Мисля, че трябва да тръгваме. Ще прикрием следите си, за да го объркаме, ако реши да ни последва по-нататък. Паранор и друидите ни чакат. Хайде, Кинсън.

Те станаха и се запромъкваха през сенките между дърветата надолу към отсрещния склон на хълма. Вървяха безшумно, с плавни, отработени движения, а тъмните им силуети сякаш се плъзгаха по земята.

След секунди вече бяха изчезнали.

През остатъка от нощта вървяха под заслона на гората. Кинсън водеше, а Бремен го следваше като сянка, стъпвайки точно в дирите му. Не говореха, чувстваха се добре един с друг в тишината. Не видяха черепоносеца отново. Бремен прикри следите им с магия, но не много силна, за да не бъде доловена. Изглежда обаче крилатото създание бе решило да не ги следва отвъд Стрелехайм, иначе щяха да усетят присъствието му. Долавяха единствено животните, които населяваха местността. Поне засега не ги грозеше опасност.

Кинсън Рейвънлок крачеше енергично, движенията му бяха плавни, личеше, че дълги години е странствал пеша из Четирите земи. Беше едър и силен мъж, в разцвета на силите си и още можеше да разчита напълно на рефлексите си в случай на опасност. Бремен го гледаше с възхищение и си спомняше своята младост. Колко дълго бе продължил пътят му… Друидският сън му бе дал по-голямо дълголетие, отколкото би позволила природата, но въпреки това не бе достатъчно. Усещаше как буквално от ден на ден силите се изцеждат от тялото му. Все още успяваше да поддържа темпото на пограничника, но скоро щеше да има нужда от магия, за да не изостава. Често беше подсилвал така издръжливостта си по време на това пътуване и знаеше, че дните му на този свят вече са преброени.

Но въпреки това още бе уверен в себе си. Винаги беше такъв. И това повече от всичко му помагаше да продължи да живее и да набира сили. Когато се присъедини към друидите, беше още младеж с интерес към историята и древните езици. Но тогава времената бяха много по-различни, друидите все още работеха за напредъка и развитието на расите, все още се стремяха да обединят народите в името на общата цел. Много по-късно, преди не повече от седемдесет години, те започнаха да се отдръпват от тези си занимания и се посветиха на лични изследвания. Бремен бе отишъл в Паранор да се учи, и това му желание никога не угасна. Но обучението изискваше много повече от кабинетни занимания и медитации. Знанието се постигаше и чрез пътешествия и общуване с другите, чрез разговори и обмяна на мисли. То се таеше и в способността да осъзнаеш постоянната изменчивост на живота, до която води умението да наблюдаваш и готовността да приемеш, че старите прийоми не винаги крият в себе си всички отговори.

В резултат на всичко това той бързо стигна до извода, че магията е много по-устойчива и трайна форма на силата, отколкото науките, властвали в света преди Великите войни. Всички знания, съхранени в записки и книги от времето на Галафил, се бяха оказали недостатъчни за нуждите на науката. Бяха твърде откъслечни и прекалено отдалечени във времето от цивилизацията, на която трябваше да служат. Същността и целите им бяха така мъгляви, че не предлагаха ключове към неотворените врати на познанието. Но магията бе нещо съвсем друго. Тя бе по-стара от науката и много по-лесна за усвояване. Елфите, които водеха корените си от времената на Магията, още пазеха тайните й. Макар че се бяха крили и изолирали много години, те все още притежаваха книги и писмена, далеч по-адекватни на обществените им нужди от науките на стария свят. Наистина, много от тези знания все още липсваха, великите чародейства от старото време бяха забравени и трудно можеха да бъдат възстановени. Но въпреки това, в магията се криеше по-голям потенциал, отколкото в науките, в които друидите от Съвета продължаваха да упорстват.

Членовете на Съвета обаче помнеха какво им бе коствало възраждането на магията при Първата война на расите, както и онова, което бе сполетяло Брона и сподвижниците му, затова никак не бяха склонни да отключат отново тази врата.