Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Друидските хроники. Това бяха книгите, от които Бремен се интересуваше най-много. Това бяха книгите, които той възнамеряваше да спаси.

Кал Рис беше покачен на една стълба и подреждаше няколко захабени и парцаливи книги с кожена подвързия, когато Бремен влезе. Библиотекарят се обърна и се втрещи, щом видя, кой стои пред него.

Кал Рис бе дребен, жилав човек, леко прегърбен от годините, но все още достатъчно пъргав, за да се катери. По ръцете му имаше прах, а ръкавите на робата му бяха навити и пристегнати. Сините му очи примигнаха и се свиха, когато усмивката грейна на лицето му. Той бързо се спусна по стълбата, тръгна към Бремен и стисна здраво ръцете на госта си.

— Стари приятелю! — поздрави го Кал. Тясното му лице беше като нашарено от сипаница, но умно и одухотворено, носът му приличаше на закривен клюн, а устните — на две тънки линии. Имаше малка брада — просто кичур, стърчащ от заострената му брадичка.

— Радвам се да те видя, Кал — отвърна Бремен. — Липсваше ми. Липсваха ми нашите разговори, усилията ни да прозрем световните мистерии, съжденията ни за живота. Дори жалките ни опити в шегите. Сигурно ги помниш.

— Помня ги, помня ги, Бремен — засмя се другият. — Е, ето те тук.

— Но се опасявам, че мога да остана само няколко минути. Чу ли вече?

Кал кимна. Усмивката изчезна от лицето му.

— Дошъл си да ни предупредиш за Господаря на Магията. Атабаска го предаде вместо теб. Помолил си да говориш пред Съвета, но той го стори вместо теб. Прекалено се е ангажирал, не мислиш ли? Но той си има своите причини, както и двамата с теб знаем. Във всеки случай Съветът гласува против. Неколцина спориха доста яростно в твоя защита. Риска, например. Тей Трифънйъд също, а и още един-двама. — Той поклати глава и добави: — Опасявам се, че аз запазих мълчание.

— Защото не си виждал никакъв смисъл да говориш — рече Бремен услужливо.

Но Кал отново поклати глава.

— Не, Бремен. Защото съм твърде стар и нямам сили за спорове. Чувствам се добре сред моите книги и искам само да ме оставят на мира. — Той примигна и погледна внимателно към Бремен. — Наистина ли си убеден в това, което твърдиш за Господаря на Магията? Наистина ли съществува? Брона ли е, друидът отцепник?

Бремен кимна.

— Точно за него говорих на Атабаска и точно той е огромната опасност за Паранор и Съвета. Рано или късно ще дойде тук, Кал. И когато го направи, ще разруши всичко.

— Може би да — призна Кал, потрепервайки. — А може би не. Не винаги се случва онова, което очакваме. Двамата с теб винаги сме били съгласни по този въпрос.

— Опасявам се, че този път шансът да се случи нещо по-различно от това, което аз предвиждам, е много малък. Друидите прекарват твърде много време зад тези стени. Не могат да видят какво всъщност се случва навън. Това ограничава кръгозора им.

Кал се усмихна.

— Ние имаме своите очи и уши и научаваме много повече, отколкото подозираш. Нашият проблем не е неосведомеността, а самодоволството. С готовност приемаме живота, който познаваме, и неохотно признаваме съществуването на нещо, което можем само да си представим. Мислим, че събитията трябва да протичат по наша воля и ничий глас освен нашия няма значение.

Бремен положи ръка на слабото рамо на дребния човек.

— Ти винаги си бил най-разумният от всички ни. Би ли се решил на едно малко пътуване с мен?

— Опитваш се да ме спасиш от съдбата, която смяташ, че ще ме сполети, нали? — Кал се засмя. — Твърде късно е за това, Бремен. Моята съдба е свързана безвъзвратно с тези стени и с писането на книгите, с които съм се заел. Твърде стар съм и твърде ангажиран с работата си, за да изоставя делото на целия си живот. Това е всичко, което зная. Аз съм един от друидите, които ти описах, изпосталели старчоци, вече преминаващи в миналото. Каквото сполети Паранор, това ще сполети и мен.

Бремен кимна. Беше очаквал Кал Рис да каже точно това, но се чувстваше длъжен да го помоли.

— Надявам се да размислиш. Има и други стени, между които да живееш, и други библиотеки, за които да се грижиш.

— Така ли? — попита Кал, извил нагоре вежда. — Е, те чакат други ръце, предполагам. Аз принадлежа на това място.

Бремен въздъхна.

— Тогава помогни ми по друг начин, Кал. Моля се да съм сбъркал в преценката си за опасността. Моля се да бъркам за това, което ще се случи. Но ако не е така, ако Господаря на Магията дойде в Паранор и вратите му не успеят да го задържат, тогава някой трябва да се погрижи за спасяването на Друидските хроники. — Той млъкна за миг и добави: — Те все още ли се съхраняват отделно в съседното помещение, зад скритата в библиотеката врата?