Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Риска бе целият мускули и гняв, Бремен се усмихна вътрешно.

— Значи сте се представили много добре в моя защита?

— Бяхме като шепот при буря — изсмя се Тей. Ръцете му се повдигнаха и паднаха безпомощно от двете страни на черната му роба. — Риска е прав. В Паранор царят интригите. Те взеха властта, откакто Атабаска стана Върховен друид. Ти трябваше да заемеш този пост, Бремен, не той.

— Ти можеше да си Върховен друид, ако беше пожелал — наблегна раздразнено Риска. — Трябваше да си по-настоятелен.

— Не — отвърна Бремен. — Нямаше да се справя добре на тази длъжност, приятелю. Никога не ми се е удавала чиновническата работа и управлението. Моето предопределение е да търся и да разкривам онова, което е загубено, а не можех да сторя това от тази висока кула. Атабаска беше по-подходящ от мен.

— Как пък не! — сопна се Риска. — Той никога не е бил подходящ за каквото и да било. Негодува срещу теб дори и сега. Знае, че неговото място щеше да е твое, стига ти да бе поискал, и никога не ти прости това. Нито пък, че замина и пренебрегна всичко останало. Твоята свобода застрашава неговото упование в реда и подчинението. Той ни иска всички наредени спретнато по полиците, откъдето да ни сваля, когато му е удобно. Иска да ръководи живота ни, сякаш сме деца. Ти избяга от контрола му, като напусна Паранор, и той никога няма да ти го прости.

Бремен сви рамене.

— Минало заминало. Съжалявам единствено, че не взе под нужното внимание предупреждението ми. Смятам, че крепостта е в истинска опасност. Господаря на Магията идва насам, Риска. Той няма да заобиколи Паранор и друидите. Армията му ще ги прегази.

— А ние какво ще правим? — настоя Тей, като се оглеждаше наоколо, сякаш се опасяваше, че някой може да ги подслушва. — Ние продължихме да практикуваме магията, Бремен. И двамата, Риска и аз, всеки по свой начин, всеки по своя метод. Знаехме, че ще се върнеш за нас някой ден. Знаехме, че ще има нужда от нея.

Бремен кимна доволен. Беше разчитал най-много на тях, че ще продължат да развиват заклинателските си умения. Не бяха толкова посветени и опитни като него, но бяха достатъчно способни. Риска беше майстор на оръжието, умел в бойните и военните изкуства. Тей Трифънйъд беше вещ в познанието за стихиите, бе изучил силите, които създават и разрушават, разбираше баланса между земя, въздух, огън и вода в еволюцията на живота. Всеки от тях бе адепт, също като него, способен да призове магията, за да защити и опази. Практикуването на магията бе забранено между стените на Паранор, освен когато се извършваше под строг контрол. Заклинания се извършваха единствено и само по необходимост.

Експериментирането не се поощряваше и често се наказваше, ако бъдеше разкрито. Друидите живееха в сянката на собствената си история и на мрачния спомен за Брона и неговите сподвижници. Бяха се оставили да западнат заради вината и нерешителността. Те, изглежда, не разбираха, че изначално погрешната им посока на действие заплашва да ги погълне.

— Били сте прави — каза им Брона. — Аз разчитах, че няма да изоставите магията. И наистина искам да дойдете с мен. Ще имам нужда от вашите умения и силата ви в това, което ми предстои. Кажете ми, можем ли да призовем още някого от останалите? Някой, който осъзнава нуждата от употребата на магия.

Тей и Риска се спогледаха.

— Не, ще трябва да разчиташ само на нас.

— Вие ще се справите отлично — обяви Бремен, а старческото му лице се сбръчка в насилена усмивка. Само тези двамата ли щяха да се присъединят към него и Кинсън! Само те двамата срещу цяло множество! Той въздъхна. Е, може би бе очаквал твърде много. — Съжалявам, че съм принуден да искам това от вас — каза той и го мислеше искрено.

Риска се сопна:

— Щях да се почувствам пълно нищожество, ако не го беше направил. Отегчен съм до смърт от Паранор и неговите старци. На никого не му пука за прилагането на моите умения. Нямам никакви сподвижници. Всички ме смятат за някакъв анахронизъм. Тей се чувства по същия начин. Отдавна щяхме да напуснем, ако не се бяхме разбрали да те чакаме.

Тей кимна.

— Няма причина за униние в това, че се нуждаеш от другари по своя път, Бремен. Ние сме напълно готови.

Бремен се ръкува с всеки от тях и им благодари.

— Съберете всичко, което искате да вземете, и ще се срещнем пред крепостните порти утре сутрин. Тогава ще ви кажа накъде ще се отправим. Тази вечер ще спя навън в гората, моят другар Кинсън Рейвънлок ще бъде с мен. Той ме съпровожда през изминалите две години и се е доказал като безценен приятел. Той е следотърсач и разузнавач, пограничник с огромна смелост и кураж.