Тери Брукс - Магическо кралство за продан. Продадено

Мийкс се усмихна като Червения котарак 1 1 Герой от „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол — Б. пр. и кимна разбиращо.

През следващите трийсет минути задава въпроси. Задаваше ги както умел адвокат задава въпроси на свидетел при предварително следствие — с такт, смелост и целенасоченост. Мийкс знаеше какво му трябва и опипваше почвата с опитната ръка на хирург. Бен Холидей бе виждал много съдебни следователи през своята дългогодишна практика, някои от тях много по-добри от него самия. Ала никога не бе попадал на някой толкова добър като Мийкс.

Накрая Мийкс бе узнал доста много неща. Бен е завършил преди петнайсет години Чикагския юридически факултет, започнал веднага да се занимава с адвокатска практика към едни от най-големите кантори, подир пет години основал собствена кантора заедно с Майлс, като се профилирал в уреждане на спорове. Спечелил някои съдебни процеси на национално ниво и постигнал помирение в десетки други. Бе уважаван от колегите си адвокати като един от най-добрите в специалността. Бил е президент на Чикагската адвокатска асоциация и председател на редица комитети на щатската адвокатура в Илинойс. Говореше се, че ще го предложат за президент на Американската съдебна асоциация.

Произхождаше от много заможно семейство. Майка му имала голямо наследство, а баща му успял сам да натрупа много пари. И двамата бяха починали. Нямаше братя, нито сестри. След смъртта на Ани бе останал напълно сам. Имаше някои далечни братовчеди на Западния бряг и някакъв чичо във Вирджиния, но от пет години не бе виждал никой от тях. Нямаше много близки приятели — всъщност беше му останал само Майлс. Колегите му го уважаваха, но страняха от него. Животът му през последните няколко години бе съсредоточен главно около работата му.

— Имате ли административен опит, господин Холидей? — попита го Майлс с доста прикрит поглед в студените старчески очи, който загатваше, че въпросът е двусмислен.

— Не.

— Някакво хоби?

— Не — отвърна той и се замисли, че той наистина не бе имал никога хоби, нито лични занимания за прекарване на свободното време, като се изключат тренировките в Нортсайд. Канеше се да допълни отговора си, но реши, че няма значение.

Подаде на Мийкс финансовия разчет, който бе подготвил според каталожното изискване. Мийкс безмълвно го прегледа, кимна удовлетворен и го остави пред себе си на бюрото.

— Вие сте идеалният кандидат, господин Холидей — едва ли не просъска той. — Вие сте човек, който може лесно да скъса с корена си — човек, който няма да се тревожи, че е оставил семейство и приятели, които го търсят под дърво и камък. През първата година от престоя ви няма да можете да поддържате връзка с никого, освен с мене. Това е едно от условията. За вас то няма да представлява проблем. А и сте достатъчно богат, за да си позволите покупката — разполагате с реални възможности, а не условни. Разбирате разликата. Но най-важното е, че сте човек, който като крал има какво да направи за Ландовър. Сигурно не сте се замисляли много над това, ала то е от особено значение за онези, чиито интереси представлявам. Вие можете да предложите нещо особено ценно. Той замълча.

— Какво е то? — попита Бен.

— Вашата професионална подготовка, господин Холидей. Вие сте юрист. Помислете само колко полезен може да бъдете, когато започнете да правите законите, а не само да ги интерпретирате. Един крал трябва да има чувство за справедливост. Вашата интелигентност и вашето образование ще ви бъдат от голяма полза.

— Наистина ли смятате, че в Ландовър ще имам някаква нужда от тях, господин Мийкс?

— Разбира се — лицето му беше безизразно. — Един крал винаги се нуждае от интелигентност и образованост.

За миг на Бен му се стори, че долавя в твърдението му нотка на ирония.

— От личен опит ли са ви познати изискванията за един крал, господин Мийкс?

Мийкс се усмихна студено и пресилено.

— Ако ме питате дали познавам от личен опит изискванията, на които трябва да отговаря кралят на Ландовър, отговорът е да. Запознат съм с изискванията, на които трябва да отговарят нашите клиенти и вие отговаряте на тях.

Бен бавно кимна с глава.

— Това значи ли, че мога да се смятам за приет? Старецът отново се облегна назад на стола.

— Не искате ли да разгледаме и вашите въпроси, господин Холидей?

Бен сви рамене.

— Те ще трябва да се разгледат, тъй че може и сега. Да започнем с договора, който трябва да ми гарантира, че не правя някакво необмислено вложение, както може да се стори на повечето хора.