Тери Брукс - Магическо кралство за продан. Продадено

Бен се подвоуми.

— Май да.

— Вижда се по Очите ви. Очите говорят по-добре от думите. В тях се отразява душата на човека, сърцето му. Понякога издават тайни, които човек би предпочел да скрие — той замълча. — Какво да ви предложа за пиене? Кафе или коктейл?

— Нищо, благодаря — Бен неспокойно се размърда на стола си.

— Струва ви се невъзможно, а? — промълви Мийкс и свъси вежди. — Ландовър. Май не ви се вярва, че съществува.

Бен замислено проучваше лицето на другия.

— Не съм сигурен.

— Допускате, че е възможно, но се съмнявате. Стремите се към предизвикателствата, които ви се обещават, но се страхувате, че може да се окажат вятърни мелници. Само като си помисли човек — нещо, което никой на земята не е виждал! Звучи невероятно. Както се казва напоследък — твърде добре, за да е истина.

— Точно така.

— Звучи като пътешествие до Луната, а? Бен се замисли за момент.

— По-скоро като поукрасена реклама. Или договор за сътрудничество и взаимопомощ между съседни държави. Или друго някакво солидно поръчителство.

Бен го изгледа.

— Вие може би сте правист, господин Холидей?

— Да.

— Значи вярвате в юридическата система?

— Да.

— Вярвате, но знаете също, че тя не винаги работи както трябва, нали? Иска ви се да й вярвате, но често оставате разочарован.

Той изчака отговора му.

— Имате право — призна си Бен.

— И допускате, че и с Ландовър може да се окаже същото — Мийкс спомена това като констатация, не като въпрос. Понаведе се напред, изопнал грубоватото си лице. — Е, не е така. Ландовър е точно това, което обещава рекламата. Всичко, казано в нея, та дори и нещо повече — всичко, което е само легенда в този свят и човек дори не би могъл и да си го представи. Ала в Ландовър това е реалност, господин Холидей. Реалност!

— Драконите ли, господин Мийкс?

— Всички митически и вълшебни създания, господин Холидей — точно според обещанието. Бен скръсти ръце на гърдите си.

— Ще ми се да ви повярвам, господин Мийкс. Дошъл съм в Ню Йорк, за да се поинтересувам за тази… обява в каталога, защото ми се ще да вярвам, че е реална. Можете ли да ми предоставите някакви доказателства за своето твърдение?

— Сигурно имате предвид проспекти, цветни брошури, изгледи, рекомендации? — лицето му се изопна. — Няма такива, господин Холидей. Това предложение е съкровище, което се пази в тайна. Подробностите относно къде се намира, как изглежда и какво предлага са секретна информация, която може да се предостави само на купувача, когото аз като търговски агент в крайна сметка ще избера. Сигурен съм, че вие като адвокат ще разберете ограниченията, които ми налага думата „секретна“, господин Холидей.

— Самоличността на купувача също ли се пази в тайна, господин Мийкс?

— Да.

— А каква е преди всичко причината Да се предлага една подобна продажба?

— И тя е тайна, господин Холидей.

— Откъде накъде някой ще продава нещо толкова очарователно като това фантазно кралство, господин Мийкс? Сам си задавам този въпрос. Питам се, дали в края на краищата не купувам реликва от Бруклинския мост. Откъде мога да съм сигурен, че вашият продавач има законното право да продава Ландовър?

Мийкс се усмихна и се опита да го успокои.

— Всичко е проверено преди да се даде обявата. Аз самият съм направил нужната справка.

Бен кимна.

— Значи всичко опира до вашата честна дума, така ли?

Мийкс седна отново.

— Не господин Холидей. Всичко опира до световната репутация на „Роузънс“ като търговска фирма, която винаги е доставяла точно обещаното според нейните каталози и реклами. Всичко опира до условията на договора, който фирмата предлага на купувача при специални предложения като настоящето — договорът предлага възстановяване на цялата покупателна стойност, с приспадане на малка сума за разходите, ако покупката не се окаже задоволителна. Нещата опират до стила на нашата работа.

— Мога ли да видя копие от този договор? Мийкс потърка брадичка с ръкавицата си и поглади бръчките на лицето си.

— Господин Холидей, бих искал да се върнем малко назад в нашия разговор, и ако ми позволите аз да установя дали удовлетворявате някои условия, свързани с предлаганата продажба. Вие сте тук, за да решите дали искате да купите Ландовър или не. Но другата цел на срещата ни е аз да реша дали сте подходящият купувач. Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

Бен поклати глава.

— Не, но ако имам нещо против, ще ви кажа.