Тери Брукс - Черният еднорог

Тя вдигна глава и подуши въздуха, както правеха животните. Парснип нетърпеливо я чакаше пред стана им на петдесет метра в гората и огънят, който бе стъкмил, за да приготви храната, се забелязваше сред дърветата. Тя бе дошла сама в Ирилин, за да се окъпе и да се потопи в спомените си.

Предпазливо пристъпи във водата и топлината приятно я обгърна. Тук бе срещнала Бен Холидей, тук те се бяха видели за първи път, както се къпеха голи в цялата им непосредственост. Тъкмо тук тя бе узнала, че това е мъжът, на когото принадлежи.

Тя леко се усмихна при мисълта за вълшебството на онзи миг. Казала му бе какво ще стане и докато той се съмняваше — всъщност съмняваше се все още — нейната сигурност никога не я бе напускала. Съдбата, предопределена при раждането й и предречена по вълшебен начин чрез оплитането на цветята в мига на нейното зачатие, не можеше да я подведе.

О, тя наистина обичаше този чужденец Бен Холидей! Момичешкото й лице цялото се озари, но след това помръкна. Липсваше й Бен. Тревожеше се за него. Нещо в съня, който й се беше явил, я изпълваше с безпокойство, което не можеше да си обясни. Имаше нещо загадъчно в тези сънища, което вещаеше опасност.

Тя нищо не каза на Бен, защото по интонацията, с която й бе разказал съня си, тя разбра, че твърдо е решен да тръгне. Знаеше, че няма да го отклони от намерението му и не бива да опитва. Той сам съзнаваше рисковете и ги бе приел. Нейната тревога не можеше да се опълчи срещу неговата решителност.

Вероятно затова не му разказа целия си сън. В нейния сън имаше нещо особено в сравнение с неговия и с този на Куестър Тюс. То бе едва доловимо и беше трудно да се обясни, но все пак го имаше. Тя клекна в плитчините и смарагдовата й коса се разпръсна като ветрило и обгърна раменете й като шал. Започна да чертае нещо по повърхността на водата с пръста си и споменът за съня й се върна. „Притеснението й се поражда от настроението на съня — помисли си тя — от начина, по който го възприема“. Представите бяха живи, събитията ясни. Но някак си не можеха да се предадат — не се поддаваха на описание. Имаше чувството, че споменът, който й бе оставил сънят, бе маска на истината.

Спря да чертае с пръста си и се изправи. „Каква бе истината — питаше се тя — скрита зад маската?“

Лицето й още повече посърна. Защо не се бе противопоставила на решението на Бен. Не трябваше да го пуска да тръгва или поне трябваше да настои да замине заедно с него.

— Не, всичко ще бъде наред — шепнеше си тя настойчиво.

Вдигна поглед към небето и се остави на лунните лъчи да я приласкаят. Утре щеше да поиска от майка си съвет, защото майка й приличаше на вълшебните същества от мъглите. Сигурно знаеше нещо за черния еднорог и златната юзда и щеше да я посъветва какво да прави Скоро двамата с Бен отново щяха да бъдат заедно. Тя влезе по-дълбоко сред притъмнялото езеро, остави се водите да я обгърнат и спокойно заплува.

Втората поява на Мийкс не предизвика у Бен Холидей такава паника, както първата. Той не застина на място, не се обърка. Беше изненадан, но не и зашеметен. Този път знаеше какво може да очаква. Това беше само по-редното призрачно видение на отвергнатия магьосник — висок, прегърбен силует, с оловносинкава мантия, със сплъстена бяла коса и сбръчкано прежълтяло лице, с черна кожена ръкавица на едната ръка, разтворена като лапа, и все пак, само видение.

Нали така?

Мийкс се насочи право към него и внезапно Бен изгуби своята увереност. Стъкленосините му очи просветваха от омраза и суровите му черти бяха разкривени, наподобяващи нещо не съвсем човешко. Мийкс все повече приближаваше, плъзгайки се безшумно в празния коридор с флуоресцентно осветление и ставаше все по-огромен. Бен едва не побягна, като плъзгаше пръсти по очертанията на медальона под ризата си. Но какво ли можеше да му помогне медальонът в този случай? Мислеше, трескаво. Камъкът с руните, просветна му внезапно! Камъкът щеше да му покаже дали го заплашва нещо! Той претърси трескаво джоба на панталоните си, за да открие камъка, докато в същото време силуетът с мантията все повече приближаваше. При цялата си твърда решителност Бен отстъпи назад. Не можеше да открие камъка!

Мийкс се изпречи право пред него, мрачен и заплашителен. Бен примигна, когато магьосникът му препречи светлината.

Когато отвори очи, се озова сам сред пустия коридор, загледан в празното пространство и заслушан в тишината.

Мийкс бе изчезнал — поредното безплътно привидение.