Сара Маас - Стъкленият трон

Докато прегръщаше внимателно Селена, Дориан се взря в Калтейн и Перингтън.

И така пропусна погледа, който Каин и баща му си размениха. Войникът извади кинжала си.

Но Каол го видя. И без да му мисли, без дори да разбира какво прави, скочи срещу Каин и го намушка право в сърцето с меча си. Кръвта бликна като фонтан и изпръска ръцете, главата и дрехите на капитана. По някаква причина тази кръв вонеше на смърт и на развала. Каин се строполи тежко на земята.

Светът притихна. Каол видя как Каин издишва за последно и умира. Когато всичко свърши и очите на Каин спряха да го виждат, мечът на Каол падна на земята. Той се свлече на колене до мъртвия, но не го докосна. Какво бе сторил?

Не можеше да спре да гледа окървавените си ръце. Бе го убил.

— Каол — прошепна Дориан. Селена бе замръзнала в ръцете му.

— Какво направих? — попита ги Каол. Селена издаде тих стон и започна да трепери. Двама стражи помогнаха на капитана да се изправи, но докато го отвеждаха, той само гледаше окървавените си ръце.

Дориан видя как приятеля му изчезва в замъка, и се върна при асасина. Баща му вече крещеше нещо.

Тя трепереше толкова силно, че раните й започнаха да кървят още повече.

— Не трябваше да го убива... С-с-сега е... — Тя простена. — Тя ме спаси — каза и зарови лице в гърдите му. — Тя извади отровата от мен. Т-тя... Богове, дори не зная какво стана.

Дориан нямаше представа за какво говори, но я прегърна по-силно. Усети как съветниците го наблюдават, как преценяват всяка дума, излязла от устата й, всяка негова реакция. Дориан ги прокле наум и я целуна по косата. Белегът на челото й бе избледнял. Какво означаваше всичко това? Каин бе засегнал болна тема днес. Когато спомена родителите й, тя изгуби всякакъв самоконтрол. Никога не я бе виждал толкова побесняла.

Мразеше се за това, че не направи нищо, че стоя встрани като страхливец. Щеше да й се компенсира, щеше да се увери, че ще бъде освободена, а после. А после.

Тя не възрази, когато я отведе в покоите й, нито когато извика лекар да я прегледа.

Бе му писнало от дворцовите интриги и политиката. Обичаше я. Никаква империя, никакъв крал, никакъв земен страх нямаше да ги раздели. Ако опитаха да му я отнемат, щеше да разкъса света на части. И по някаква причина това не го уплаши.

Калтейн наблюдаваше отчаяна и изумена как Дориан отнася плачещото момиче на ръце. Как бе успяла да победи Каин, след като я бяха отровили? Защо не бе мъртва?

Застанал до навъсения крал, Перингтън бе бесен. Съветниците трескаво пишеха нещо.

Калтейн извади празната стъкленица от джоба си. Нали херцогът бе поставил достатъчно силна отрова, че да замае асасина? Защо Дориан не плачеше над трупа й? Защо Калтейн не го утешаваше в прегръдките си?

Болката в главата я прониза толкова остро, че светът около нея стана черен като обсидиан. Не можеше да мисли ясно.

Тя приближи херцога и изсъска в ухото му:

— Каза, че това ще свърши работа. — Едвам снишаваше гласа си до шепот. — Каза, че проклетата отрова ще подейства!

Кралят и херцогът я зяпнаха, а съветниците си размениха разтревожени погледи.

Тогава херцогът бавно се изправи.

— Какво има в ръката ти? — попита той малко по-високо.

— Знаеш какво! — побесня тя. Все още се мъчеше да не крещи, макар болката в главата да я унищожаваше. Едвам мислеше и в нея говореше единствено гневът. — Глупавата отрова, която й сипах — промърмори тя така, че само Перингтън да я чуе.

— Отрова? — попита Перингтън толкова високо, че очите на Калтейн се изцъклиха. — Отровила си я? Но защо ти е да правиш такова нещо?

Той махна с ръка на трима стражи.

Защо кралят си мълчеше? Защо не й помагаше? Херцогът й бе дал отровата по негова заповед, нали така? Съветниците обаче я загледаха обвинително и започнаха да си шушукат нещо.

— Ти ми я даде! — извика тя на херцога, но Перингтън просто смръщи оранжевите си вежди.

— За какво говориш?

— Ах, ти, подъл кучи сине! — тръгна напред Калтейн.

— Моля ви, озаптете я — каза спокойно херцогът, все едно тя бе някоя истерична слугиня. Все едно бе никоя.

— Казах ви — подшушна херцогът на ухото на краля, — тя е готова на всичко, за да докопа престола...

Повлякоха я назад и думите му заглъхнаха. На лицето на херцога нямаше абсолютно никаква емоция. Бе я направил на глупачка.

— Моля ви, Ваше Величество! — развика се Калтейн. — Негова Светлост ми каза, че Вие.

Но херцогът просто отклони поглед.

— Ще те убия! — изкрещя тя на Перингтън и се обърна към краля, но той също отклони поглед. На лицето му бе изписано отвращение. Нямаше да я послуша, все едно каква е истината. Перингтън бе изпипал внимателно целия си план, а тя бе просто марионетка в ръцете му. Бе се правил на глупак през цялото време, за да й забие ножа в гърба.