Сара Маас - Стъкленият трон

— Така ли смяташ? А имаш ли представа колко войници и припаси сме изгубили заради тия бунтовници?

— Имам, но е опасно да използваме Нехемия по този начин. Бунтовниците могат да се възползват от това, за да си спечелят съюзници в другите кралства. Нехемия е обичана от народа си. Безпокоиш се за войниците и... припасите. Представи си колко повече ще загубиш, ако планът на Перингтън накара ейлвийците да се разбунтуват открито. По-добре ще е да спечелим Нехемия на наша страна. Да я убедим да накара бунтовниците да отстъпят. А това няма да стане, ако я вземем за заложница.

Настъпи тишина и Дориан се опита да остане неподвижен, докато баща му го изучаваше с поглед. Чувстваше всеки удар на сърцето си като забиващ се в тялото му чук.

Накрая обаче баща му кимна.

— Хубаво, ще кажа на Перингтън да зареже това.

Дориан почти се срина от облекчение, но запази изражението си неутрално и просто каза:

— Благодаря, че ме изслуша.

Баща му не отвърна и, без да чака да го освободят, принцът се завъртя на пети и излезе.

Когато се събуди, Селена се опита да не трепери от болката, прорязваща рамото и крака й. Увита в завивки и превръзки, тя погледна към часовника на камината. Бе почти един следобед. Когато си отвори устата, челюстта я заболя. Селена нямаше нужда от огледало, за да види, че е покрита със синини. Намръщи се и лицето й запулсира от движението. Несъмнено изглеждаше ужасно. Опита се да седне, но не успя. Всичко я болеше.

Ръката й бе превързана, а бедрото я прободе ужасно при опита да раздвижи крака под одеялото. Не помнеше какво точно е станало по време на дуела, но поне не я бяха убили — нито Каин, нито кралят.

Сънищата й миналата нощ бяха изпълнени с Нехемия и Елена, макар нерядко те да изчезваха, заменени от видения с Демони и живи мъртъвци. И всички отвратителни неща, които Каин бе наговорил... Кошмарите бяха толкова ужасни, че Селена почти не спеше въпреки болката и изтощението. Запита се какво ли е станало с амулета на Елена. Имаше чувството, че кошмарите се дължат на отсъствието му и много искаше да й го върнат, макар Каин да бе вече мъртъв. Вратата на покоите й се отвори и тя зърна застаналата на прага Нехемия. Принцесата само се усмихна леко, след което затвори вратата на спалнята и се приближи. Лапичка вдигна глава и размаха опашка.

— Здравей — каза Селена на ейлвийски.

— Как се чувстваш? — отвърна Нехемия на общия език без следа от акцент.

Лапичка се покатери на болните крака на Селена, за да поздрави принцесата.

— Ами, както изглеждам — отвърна Селена. Устата я заболя от движението.

Нехемия седна на края на матрака. Селена направи гримаса, когато креватът под нея се размърда. Нямаше да се възстанови лесно. След като приключи с близането и душенето на Нехемия, Лапичка се сви на кравай между тях и заспа. Селена зарови пръсти в меката й като кадифе козина.

— Няма да увъртам — каза Нехемия. — Спасих ти живота по време на дуела.

Тя имаше смътен спомен за това как пръстите на Нехемия изписват странни символи във въздуха.

— Значи не е било халюцинация? И. и ти също си видяла всичко това? — Селена се опита да се изправи леко, но всяко движение й носеше болка.

— Не беше халюцинация — отвърна принцесата. — И, да, видях всичко, което и ти. Моите дарби ми помагат да виждам неща, които другите не могат. Отровата, която Калтейн пусна във виното ти, позволи и на теб да зърнеш какво всъщност обитава нашия свят. Не мисля, че Калтейн е търсила такъв ефект, но билето реагира по този начин с кръвта ти. Магия при магия отива.

Селена се размърда неспокойно при тези думи.

— Защо се преструваше толкова време, че не разбираш езика ни? — попита, за да смени темата. Зачуди се обаче защо въпросът е почти толкова болезнен, колкото и раните.

— Първоначално за защита — отвърна Нехемия и внимателно постави ръката си върху тази на Селена. — Ще се изненадаш какви неща изричат хората, когато си мислят, че не ги разбираш. С всеки

следващ ден, в който се правех на неграмотна обаче, ми бе все по-трудно да съм около теб.

— Но защо ме накара да ти давам уроци?

— Защото имах нужда от приятелка — погледна към тавана Нехемия,

— защото те харесах.

— Значи наистина си чела онази книга, когато попаднах на теб в библиотеката.

— Правех проучвания — кимна Нехемия — на Знаците, както ги наричате на вашия език. Излъгах, когато ти казах, че не знам нищо за тях. Знам всичко за тях. Как да ги чета, как да ги използвам. Цялото ми семейство знае, но го пазим в тайна и го предаваме от поколение на поколение. Те се ползват само като последно средство за защита срещу злите сили или срещу ужасни болести. А тук магията е забранена и въпреки че силата на Знаците е различна, ако хората разберат, че ги използвам, ще ме хвърлят в затвора.