Сара Маас - Стъкленият трон

— Отровата е почти изчистена — каза кралицата и светът просветля. Селена вече виждаше късчета слънчева светлина.

Кимна и болката замени паниката й. Чувстваше зимния мраз, болящите я крака, лепкавата кръв по тялото си. Защо Елена бе дошла тук и какво правеше Нехемия, като движеше пръсти по този странен начин?

— Стани — каза Елена и стана прозрачна. Ръцете й погалиха Селена по бузите, а бяла светлина изпълни небето. Отровата напусна тялото на Селена.

Каин, отново човек от плът и кръв, приближи падналия асасин. Болка. Изпитваше такава болка. В крака, в главата, в рамото, в ръката, в ребрата...

— Стани! — прошепна Елена отново и изчезна. Светът се завърна. Каин беше близо, а около него нямаше и следа от сянка.

Селена вдигна нащърбения остатък от жезъла си и погледът й се проясни.

А след това, уморена и трепереща, се изправи.

Десният крак на Селена почти не я държеше, но тя стисна зъби и се изправи. Каин спря и тя изпъна рамене.

Вятърът я погали по лицето и развя косите й като златен ореол. „Няма да се страхувам."

Знакът на челото й засия в ослепително синьо.

— Какво имаш на лицето? — попита Каин. Кралят се изправи намръщен, а застаналата наблизо Нехемия ахна.

С ранената си и почти безполезна ръка тя избърса кръвта от устата си. Каин изръмжа и завъртя меча си, за да я обезглави. Селена се изстреля напред, по-бърза от стрела на богиня Диана. Очите на Каин се изцъклиха, щом тя заби назъбения край на жезъла от дясната му страна — точно там, където Каол бе казал, че е незащитеното му място.

Щом изтръгна кола, кръвта шурна по ръцете й, а Каин се олюля назад, с ръце на гърдите си.

Тя забрави за болката и за тиранина, който следеше горящия знак на челото й с тъмните си очи. Отскочи назад и сряза ръката на Каин, като разкъса жили и мускули. Той замахна към нея с другата си ръка, но Селена се отдръпна и сряза и нея.

Той скочи напред, но тя отстъпи настрана. Каин се просна на земята, асасинът стъпи върху гърба му и опря остатъка от жезъла в гърлото му.

— А си мръднал, а съм ти разкъсала гърлото — каза тя. Челюстта я болеше.

Каин замръзна и за момент Селена можеше да се закълне, че очите му горят. Изкуши се да го убие на място, за да е неспособен да каже никому това, което знае — за нея, за родителите й, за Знаците на Уирда и тяхната мощ. Ако кралят научеше...

Ръката й потръпна от усилие да не забие върха в гърлото му. Накрая тя вдигна насиненото си лице към краля.

Съветниците нервно изръкопляскаха. Никой не бе видял истинския спектакъл на сенките във виещия вятър. Кралят започна да я оглежда и Селена си наложи да остане изправена, докато той отсъди. Всяка секунда мълчание бе като удар в стомаха й. Дали не мислеше как да я дисквалифицира? След цял живот чакане кралят проговори.

— Шампионът на сина ми печели турнира — изръмжа той. Зави й се свят.

Бе спечелила. Наистина бе спечелила. Бе свободна — или поне по-близо до свободата. Щеше да бъде кралският шампион, а после щеше да бъде свободна.

Внезапно осъзна какво й се е случило, изпусна кървавия кол на земята и отдръпна крака си от Каин. Отдалечи се с куцане от него. Дишаше тежко, но бе спасена. Елена я бе спасила. И тя. тя бе спечелила!

Нехемия продължаваше да стои на мястото си леко усмихната, само дето.

Принцесата рухна и телохранителите й се притекоха на помощ. Селена пристъпи към приятелката си, но коленете й поддадоха и тя падна на плочките. Дориан, който сякаш бе освободен от заклинание, се втурна към нея и коленичи до тялото й, като повтаряше името й отново и отново.

Но тя почти не го чуваше. Сви се на земята и горещи сълзи закапаха по лицето й. Бе спечелила. Въпреки болката Селена почна да се смее.

Дориан огледа тялото й, докато тя се смееше тихичко. Раната на бедрото й не спираше да кърви, ръката й висеше безжизнено, лицето и ръцете й бяха нашарени с драскотини и морави синини. Каин, чието лице бе изопнато от гняв, стоеше недалеч зад тях, а кръвта капеше от пръстите му, докато притискаше раната си.

Нека му е, помисли си принцът и извика на баща си:

— Има нужда от лечител!

Кралят обаче не каза нищо.

— Хей, момче! — извика Дориан на един паж. — Намери лечител колкото се може по-бързо!

Трябваше да спре това безумие, още при първия удар на Каин.

Трябваше да стори нещо, а не просто да гледа как я смилат от бой, докато е упоена. На негово място тя нямаше да се поколебае да помогне. Дори Каол бе помогнал, като коленичи до края на кръга. Кой обаче я бе упоил?