Сара Маас - Стъкленият трон

Трябваше да спре дуела и да го отложи за утре. Нека започнеше на чисто, с меч. Каол изсъска и Дориан едва не се разплака, когато Селена понечи да се изправи, но се срина. Каин се гавреше с нея, опитваше се да я пречупи не само телом, но и духом. Трябваше да го спре.

Каин замахна с меча си към Селена, която отстъпи, но не достатъчно. Тя извика, когато острието мина през бедрото й и разкъса плътта. Кръвта напои панталоните й.

И въпреки това тя се изправи отново. Лицето й бе гневно и непримиримо.

Дориан трябваше да й помогне. Ала ако се намесеше, щяха да обявят служебна победа за Каин. Затова принцът не можа да направи нищо, когато юмрукът на Каин я блъсна в челюстта. Коленете й поддадоха и тя падна.

Нещо в Каол се пречупи, когато Селена вдигна окървавеното си лице към Каин.

— Да ти кажа, очаквах много повече — рече той, а Селена сви колене до тялото си. Все още стискаше безполезното парче дърво. Дишаше през зъби, а от устните й капеше кръв. Каин се загледа в лицето й, все едно можеше да прочете мислите й, да чуе нещо, което Каол не можеше. — Какво ли би казал татко ти?

В погледа на Селена проблесна нещо средно между страх и объркване.

— Млъкни — изпъшка тя и гласът й потрепери от болка.

Каин обаче продължи да се взира в нея и се ухили още по-широко.

— Всичко е там — каза той, — точно под стената, която построи, за да го скриеш. Мога да го видя ясно като бял ден.

За какво говореше? Каин вдигна меча си и прокара пръст по кръвта по острието. По нейната кръв. Каол потръпна от ярост и погнуса.

А Каин се изсмя.

— Как се почувства, когато се събуди между родителите си, цялата омацана в кръвта им, а?

— Млъкни! — повтори тя, а свободната й ръка задращи по земята. Лицето й бе изкривено от гняв и печал. Каин бе засегнал стара, но болезнена рана.

— Майчето ти беше голяма сладурана, нали? — попита той.

— Замълчи! — Селена се опита да стане, но раненият крак я предаде. Бореше се за въздух. Как бе възможно Каин да знае тези неща за миналото й? Сърцето на Каол запулсира бясно, но той не можеше да й помогне с нищо.

Тя изкрещя, докато се изправяше на крака, и викът й отекна с ледения вятър. Гневът претопи болката й и тя замахна към острието с останките от жезъла.

— Добре — изръмжа Каин и притисна жезъла й толкова силно, че мечът потъна в дървото, — но не достатъчно.

А след това я блъсна. Когато тя залитна, я изрита в ребрата, и тя направо полетя назад.

Каол никога не бе виждал толкова мощен удар. Селена падна на земята и се затъркаля по нея, докато не се заби в часовниковата кула. Главата й се удари в черния камък, а той трябваше да сподави вика си, принуден да гледа безпомощно как Каин я разкъсва. Какво се бе объркало толкова жестоко?

Тя се разтрепери, докато за пореден път се изправяше на крака. Подпираше се на остатъка от жезъла на Нехемия, все едно бе скала в бурното море.

Селена усети вкуса на собствената си кръв, когато Каин я хвана и започна да я влачи по земята. Не се опита да се бори с него. Можеше във всеки един момент да насочи острието към сърцето й. Това не бе дуел, а екзекуция, и никой нямаше да направи нищо, за да го спре.

Бяха я упоили. Това не беше честно. Слънцето премигна и тя се замята в хватката на Каин, въпреки агонията, обхванала цялото й тяло.

Около нея шептяха и се смееха злокобни гласове. Зовяха я... но я наричаха с друго име, опасно име.

Тя погледна към небето и видя брадичката на Каин преди той да я изправи на крака и да блъсне лицето й в замръзналия гладък камък. Тя потъна в позната тъмнина. Черепът й изкънтя от удара, но викът й секна, когато отвори очи в мрака и видя какво се е появило. Нещо мъртво стоеше пред нея

Мъж с изгнила плът, която се ронеше. Очите му блестя ха в червено и той я посочи сковано, с движение като на марионетка. Зъбите му бяха дълги и остри като изпочупени кости. Едва се побираха в устата му.

Къде бе изчезнал светът? Явно халюцинациите започваха. Светлината проблесна, когато тя бе издърпана. Каин я метна на земята в края на кръга и очите й се изцъклиха.

Сянка затъмни слънцето. Всичко бе приключило. Сега щеше да умре. Или щяха да я върнат в Ендовиер. Това бе краят.

Два черни ботуша се появиха пред очите й, последвани от чифт колене. Някой бе клекнал в края на кръга.

— Стани — прошепна Каол. Тя не можа да се насили да го погледне в лицето. Всичко бе свършило.

Каин започна да се смее и тя усети тътена на стъпките му. Бе започнал да обикаля кръга.

— Това ли успяхте да ми предложите? — извика той триумфиращо. Селена потръпна. Светът бе потънал в мъгла, мрак и безплътни гласове.