Сара Маас - Стъкленият трон

Селена изпъшка от усилие. Ако наистина бе болна, трябваше да приключи с това колкото се може по-бързо. Не да показва колко е велика, особено ако написаното в онази книга бе истина и Каин бе изсмукал силите на шампионите.

Тя скочи пъргаво към него, решена да нападне. Той обаче отби удара й с едно движение на острието. Стовари меча върху жезъла и във въздуха се разхвърчаха трески.

Ударите на сърцето й проехтяха в ушите й, а звукът от удара на стоманата в дървото стана почти непоносим. Защо светът забавяше ход?

Тя продължи да напада — все по-бързо и по-бързо, по-силно и по-силно. Каин просто се изсмя. Селена едва не изпищя от яд. Всеки път, щом се опитваше да го спъне или го приближеше твърде много, или й призляваше, или той отстъпваше назад, все едно бе разгадал ходовете й предварително. Имаше ужасното чувство, че той си играе с нея, че тя е обект на някаква злонамерена шега, която не разбира.

Селена завъртя жезъла във въздуха. Надяваше се да удари незащитения му врат.

Той обаче отби атаката. Тя се завъртя и се опита да го блъсне в стомаха, но той отново я блокира.

— Да не ти е лошо? — ухили се той и белите му зъби блеснаха. — Може би не трябваше да се прикриваш...

Прас!

Тя се ухили, когато успя да го удари с жезъла си. Каин се преви на две и кракът й го подсече, запращайки го на земята. Вдигна жезъла си, но в същия момент я заля вълна от гадене. Мускулите й се отпуснаха.

Нямаше сили!

Каин отблъсна удара й, все едно е нищо, а тя отстъпи назад, докато той се изправяше. И тогава чу смеха — мек, женски и подъл. Калтейн. Селена се спъна, но остана права и рискува да погледне към момичето и бокалите на масата.

И тогава разбра, че в чашата е имало не просто вино, а кърваво проклятие, ужасната отрова, която бе пропуснала на изпитанието. В най-добрия случай тя предизвикваше халюцинации и дезориентация.

В най-лошия.

За малко да изпусне жезъла. Каин я връхлетя и тя нямаше друг избор, освен да блокира ударите му. Едвам вдигаше жезъла си. Колко ли отрова й бяха сипали? Дървото се напука и започна да скърца. Ако бе смъртоносна доза, вече да е мъртва. Бяха й дали толкова, колкото да я замаят, но не да е умъртвят. Не можеше да се съсредоточи, обляха я студени и горещи вълни. Каин бе огромен като планина, а ударите му. в сравнение с тях Каол бе дете.

— Умори ли се вече? — попита Каин. — Язък за цялото джафкане.

Той знаеше. Знаеше, че са я упоили. Тя изръмжа и замахна. Той отстъпи настрана и очите й се ококориха, когато удари въздуха, докато.

Той заби юмрук в гръбнака й и тя само видя плочките, преди да разбие лицето си в тях.

— Жалка работа — каза той и сянката му надвисна над нея. Тя започна да пълзи, за да се отдалечи от него. Чувстваше кръв в устата си. Това не можеше да се случва. Не можеше да я предават така. — На мястото на Грейв щях да съм обиден, че съм победен от теб.

Тя се задъха и коленете я заболяха, докато се изправяше, за да го нападне. Той обаче бе прекалено бърз — хвана я за яката на ризата и я хвърли назад.

Успя да запази равновесие и спря на около метър от него.

Каин започна да я обикаля, като размахваше небрежно меча. Очите му бяха черни като портала към онзи отвъден свят. Отлагаше неизбежното като хищник, който си играе с плячката, преди да я изяде. Искаше да се наслади на всеки миг.

Тя трябваше да приключи с това преди да започнат халюцинациите. Знаеше, че ще са ярки — пророците някога използваха кървавото проклятие, за да видях духовете от отвъдното. Селена замахна и дървото се удари в стомана.

Жезълът се счупи.

Обкованият връх полетя към другия край на верандата и остави Селена с безполезно парче дърво. Черните очи на Каин се срещнаха с нейните, преди другата му ръка да я блъсне в рамото.

Тя чу как костта изпуква, още преди да усети болката, изпищя и падна на колене. Бе й извадил рамото. Кракът му я блъсна и тя се срина назад с такава сила, че рамото отново се намести с отвратително хрущене. Агонията я заслепи и й причерня. Всичко се случваше толкова бавно...

Каин я сграбчи за яката и я изправи на крака. Тя се опита да се измъкне от хватката му и земята отново започна да се приближава. Падна.

Вдигна с лява ръка горната част на жезъла. Каин я приближи, ухилен и задъхан.

Дориан стисна зъби. Нещо не беше наред. Разбра го още щом дуелът започна, и започна да се поти, когато тя имаше възможност за победен удар и го изтърва. Сега обаче.

Не можеше да гледа как Каин рита рамото й. Когато звярът я блъсна и тя падна на земята, почувства, че ще повърне. Тя не спираше да търка очи, а по челото й бе избила студена пот. Какво не бе наред?