Сара Маас - Стъкленият трон

— Стани! — повтори Каол, този път по-силно. Тя успя единствено да погледне към бялата линия, очертаваща кръга.

Каин бе казал неща, които нямаше как да знае. Бе ги прочел в очите й. Ако знаеше нещо за миналото й... Тя заплака, мразейки се за това и за сълзите, които потекоха по бузите й. Всичко бе свършило.

— Селена — каза нежно Каол. Чу стържещ звук, когато ръката му се плъзна по камъка. Пръстите му спряха точно на бялата линия, очертаваща кръга. — Селена! — Гласът му бе пълен с болка, но и с надежда. Само това й бе останало. Протегнатата му ръка и обещанието за надежда, за нещо по-добро отвъд този кръг.

Когато помръдна ръка, пред очите й затанцуваха звезди, но тя я протегна до тебеширената линия и остана така, на милиметри от Каол. Дебелата бяла линия ги разделяше.

Вдигна очи към него и видя погледа му, поръсен със сребро.

— Ставай — каза само.

В този момент лицето му бе единственото нещо, което имаше значение. Тя се размърда и не успя да сподави хлипа си, когато тялото й избухна в болка и я принуди да легне отново. Успя обаче да задържи поглед върху кафявите му очи, върху свитите устни, които се разделиха, за да изрекат:

— Ставай.

Тя отдръпна ръка от линията и опря длан на замръзналата почва. Продължи да го гледа, докато придвижи другата ръка под гърдите си, и сподави писъка на болка, когато се отблъсна нагоре. Рамото й едва не поддаде. Сви здравия си крак под себе си.

Но когато опита да се изправи, чу стъпките на Каин и Каол се ококори.

Каин я сграбчи и отново я блъсна в часовниковата кула, като разби лицето й в стената. Светът потъна в тъмносиня мъгла. Щом Селена отвори очи, всичко започна да се тресе. Мракът бе навсякъде. Дълбоко в себе си тя знаеше, че това не е само халюцинация, че не съществува наистина и че само отровата кара съзнанието й да го вижда.

Пред нея имаше две същества и едното бе разперило криле. То се хилеше — хилеше се като.

Селена дори не можа да извика, когато то я издигна във въздуха. Метна я на земята и ноктите му я разпориха. Тя започна да се гърчи. Къде бе изчезнал светът? Къде беше тя?

Още от изчадията изплуваха пред нея. Демони, мъртъвци и чудовища. Те я искаха. Изричаха името й. Повечето имаха криле, а тези, които нямаха, бяха носени в ноктите от останалите.

Удряха я, когато минаваха покрай нея, ноктите им разкъсваха плътта й. Щяха да я отведат в кралството си, в кулата бе зейнал портал. Щеше да бъде погълната.

Обзе я ужас, какъвто никога досега не бе изпитвала. Скри главата си, докато изчадията прелитаха над нея, и зарита напосоки. Къде бе отишъл светът? С колко отрова я бяха натъпкали? Щеше да умре. Свобода или смърт.

Ярост и мъка се смесиха с кръвта й. Тя замахна със свободната си ръка и попадна на сенчесто лице с горящи въглени вместо очи. Мракът се размърда и разкри чертите на Каин. Тук грееше слънце. Това бе реалността. С колко време разполагаше, преди да я залее следващата вълна предизвикани от отровата видения?

Каин посегна към гърлото й и тя отстъпи назад. Той успя да сграбчи единствено амулета й. Окото на Елена се откъсна от врата й с пукот.

Слънцето изчезна и кървавото проклятие отново пое контрол над ума й. Селена се намери сред армия от мъртъвци. А сянката, която представляваше Каин, вдигна ръка и пусна амулета на земята.

Те дойдоха за нея.

Дориан гледаше втрещен как Селена се гърчи на земята и се бори с неща, които никой друг не можеше да види Какво ставаше? Да не би да бяха сипали отрова във виното й? А Каин се хилеше по ненормален начин. Да не би... да не би да ставаше нещо незримо за останалите?

Тя изпищя. Най-ужасният звук, който Дориан бе чувал.

— Спрете това, веднага — каза той на Каол, когато приятелят му се изправи от мястото си до кръга. Но само зяпаше пребледнял изпадналия в паника асасин.

Тя зарита в нищото, а Каин се наведе до нея и я удари през устата. Бликна кръв. Това нямаше да спре, докато баща му не заповядаше или докато Каин не я докараше до безсъзнание. или по-лошо. Дориан трябваше да си напомня, че всяка намеса можеше да доведе до дисквалификация — дори и ако опиташе да каже, че виното е отровено.

Тя запълзя далеч от Каин, като плюеше кръв и слюнки по земята. Някой застана зад Дориан и от начина, по който си пое дъх, той разбра, че това е Нехемия. Тя изрече нещо на ейлвийски и приближи края на кръга. Скрила почти напълно ръцете си в плаща, тя шаваше с пръсти и очертаваше символи във въздуха.

Каин застана до задъханата Селена. Лицето й бе пребледняло и изцапано със собствената й кръв. Тя коленичи и вгледа безволево към кръга, към публиката. а може би към Нещо отвъд тях.