Сара Маас - Стъкленият трон

— Добра битка — рече кралят. Каин се поклони и не помогна на Рено да се изправи, преди да отиде в другия край на верандата. Рено стана с повече достойнство, отколкото Селена бе очаквала, и се поклони на владетеля, мърморейки благодарности. След това се отдалечи, стиснал носа си. Какво ли бе загубил и къде ли щеше да отиде сега?

В другия край на кръга Грейв се усмихна и постави ръка на меча си. Тя прикри гримасата си, когато видя зъбите му. Разбира се, че трябваше да се бори с изрода. Рено поне изглеждаше прилично.

— Ще започнем всеки момент — каза кралят, — подгответе оръжията си!

С тези думи той се обърна към Перингтън и го заговори, но толкова тихо, че никой не можеше да го чуе при този вятър.

Селена се обърна към Каол. Вместо да й даде обикновения меч от тренировките, той изтегли собственото си оръжие. Дръжката, оформена като орел, заблестя на обедното слънце.

— Ето — каза той.

Тя премигна при вида на острието и бавно вдигна очи към Каол. Видя северните хълмове в очите му. Усети верността към родината му, а не толкова към мъжа, седнал в центъра на масата. Вътре в себе си Селена осъзна, че ги свързва златна верига.

— Вземи го — каза той.

Сърцето й заби като барабан в ушите. Тя понечи да вземе меча, но тогава някой докосна лакътя й.

— Ако разрешите — рече Нехемия на ейлвийски, — бих предпочела да ти предложа това.

Тя вдигна красивия си и обкован в желязо жезъл. Селена погледна меча на Каол и оръжието на приятелката си. Мечът бе по-разумният избор, а това, че Каол го предлагаше, я разчувства по неочакван начин... Но жезълът...

Нехемия се приведе и прошепна в ухото й:

— Нека ги сразиш с ейлвийско оръжие. — Гласът й потрепери. — Нека дървото от горите на Ейлве срази стоманата на Адарлан. Нека кралският шампион бъде някой, който познава страданията на невинните.

Нима Елена не бе казала същото преди всичките тези месеци? Селена преглътна, а Каол сведе оръжието си и отстъпи назад. Нехемия остана загледана в нея.

Знаеше какво иска принцесата. Като кралски шампион Селена можеше да намери начин да спаси безброй животи. И да подрони авторитета на краля.

А това, осъзна Селена, може би бе желанието и на древната предшественица на владетеля, на самата Елена.

Полазиха я тръпки, когато си го помисли, тъй като не вярваше, че някога ще има смелостта да се изправи срещу краля. Не можеше да забрави трите белега на гърба си, нито пък робите в Ендовиер или петстотинте избити ейлвийци.

Селена взе жезъла от Нехемия. Принцесата се усмихна свирепо.

Каол изненадващо не възрази. Само прибра меча си и се поклони на Нехемия, тя потупа Селена по рамото и си тръгна.

Селена размаха пробно жезъла около себе си. Добре балансиран, здрав, силен. Железният връх можеше да повали човек в безсъзнание.

Чувстваше останалото масло от ръцете на Нехемия, можеше да усети уханието на лотосовия парфюм на приятелката си в гравираното дърво. Да, жезълът щеше да й свърши работа. Бе победила Верин с голи ръце, можеше да надвие Грейв и Каин с него.

Тя погледна към краля, който все още говореше с Перингтън и видя, че Дориан я наблюдава. Сапфирените му очи отразяваха ясното небе, макар да потъмняха леко, когато погледна към Нехемия. Дориан бе всякакъв, но не и глупав, дали не бе осъзнал какъв символ е дарът на Нехемия? Асасинът бързо сведе поглед. После щеше да се тревожи за това. В другия край на кръга Грейв започна да пристъпва напред-назад, нетърпелив кралят да погледне отново към дуела и да даде знак за начало.

Тя въздъхна. Ето, че накрая бе стигнала до тук. Хвана жезъла в лявата си ръка и пое от силата на дървото, от силата на приятелката си. Много неща можеха да се случат за броени минути. Всичко можеше да се промени.

Тя погледна към Каол. Вятърът развя няколко кичура от плитката й и тя ги прибра зад ушите си.

— Независимо какво ще стане — каза тихо тя, — искам да ти благодаря.

— За какво? — наклони глава настрани Каол.

Очите й започнаха да парят, но тя го отдаде на силния вятър и отпъди сълзите.

— За това, че даде смисъл на свободата ми.

Той не отвърна нищо, просто хвана пръстите на дясната й ръка и ги поддържа в своята, като погали с палец пръстена й.

— Нека вторият дуел започне — гръмна гласът на краля. Той махна към верандата.

Каол стисна ръката й. Кожата му бе топла на фона на мразовития въздух.

— Съсипи го — окуражи я той.

Грейв пристъпи в кръга и изтегли меча си. Селена отдръпна ръката си от Каол и го последва с изпънати рамене. Бързо се поклони на краля, а после и на съперника си.