Сара Маас - Стъкленият трон

Селена отново опита да се изправи, като прокле наум, че не може да се движи, без да рискува да припадне от болка.

— Използваш ги?

Нехемия кимна мрачно.

— Пазим ги в тайна заради ужасната сила, която имат. Тя може да се използва и за добро, и за зло. Ала повечето хора я ползват за зло. Откакто пристигнах тук, ми стана ясно, че някой призовава демони от отвъдните светове — селения, които съществуват отвъд нашия свят. Онзи глупак Каин знаеше достатъчно Знаци, за да призовава съществата, но не и за да ги контролира и връща обратно там, откъдето са дошли. Отне ми месеци да издирвам и унищожавам изчадията, които той пусна сред нас. Затова отсъствах толкова често.

Селена пламна от срам. Как бе могла да повярва, че Нехемия избива другите шампиони? Вдигна ръка и огледа белезите по нея.

— Ето защо не ме пита от какво съм била ухапана. Ти... ти си използвала Знаците, за да ме изцериш.

— Продължавам да не зная как си попаднала на ридерака. Опасявам се обаче, че това е разказ за друг път. — Нехемия изцъка с език.

— Знаците, които откриваше под леглото си, ги рисувах аз. — Селена подскочи и изсъска, когато болка заля тялото й. — Това са Знаци за защита. Представа си нямаш каква играчка беше да ги изписвам наново и наново, докато ти ги измиваше. — Краищата на пълните й устни се изкривиха в усмивка. — Без тях ридеракът щеше да дойде много по-бързо при теб.

— Защо?

— Защото Каин те мразеше, естествено. Искаше да те елиминира от надпреварата. Ако не беше умрял, щях да го питам откъде се е научил да отваря такива портали. Когато отровата те накара да се зарееш между световете, самото му присъствие някак призова изчадията в пространството между тях, за да те разкъсат. След всичко, което направи обаче, той си заслужи Каол да го набучи като на шиш.

Селена погледна към вратата на спалнята. Не бе виждала Каол от вчера. Дали кралят не го бе наказал задето й е помогнал?

— Него го е грижа много повече за теб, отколкото и двамата осъзнавате — рече Нехемия и се усмихна леко.

Селена пламна.

— Предполагам, искаш да знаеш как те спасих? — прокашля се Нехемия.

— Ако ти искаш да ми кажеш — отвърна Селена и принцесата се усмихна.

— Със Знаците отворих портал към едно от селенията на отвъдното и пуснах Елена, първата кралица на Адарлан.

— Познаваш ли я? — повдигна вежда Селена.

— Не, но тя отвърна на моя зов за помощ. Не всички отвъдни селения са пълни със смърт и мрак. Някои са дом на създания на доброто, готови да ни се притекат на помощ в Ерилея, ако нуждата ни е искрена. Тя чу твоята молба за помощ много преди да отворя портала.

— Възможно ли е да отидеш в други светове? — Селена смътно си спомни Знаците на Уирда, които бе прочела в книгите преди много месеци.

— Не зная — погледна я внимателно Нехемия, — не съм завършила обучението си. Но кралицата беше едновременно в нашия свят и извън него. Тя е в пространството между световете и не може напълно да дойде при нас, като същото важи и за създанията, които ти видя. Изисква се огромна сила, за да отвориш истински портал, за да пуснеш нещо — и дори тогава порталът се затваря незабавно след това. Каин го отваряше, колкото да пусне ридерака, но това траеше много кратко. И аз трябваше да го отварям отново, за да го изпращам обратно там, откъдето е дошъл. Играехме си на котка и мишка месеци на ред. — Тя разтри слепоочията си. — Нямаш идея колко ме умори всичко това.

— Каин призовава всички онези създания за дуела, нали?

— Може би — замисли се над въпроса Нехемия, — но те вече чакаха.

— Аз обаче можех да ги видя само заради отровата, която Калтейн ми даде?

— Не зная, Елентия — въздъхна Нехемия и се изправи. — Зная само, че Каин бе научил тайните на моя народ, тайни, отдавна забравени в далечния север. Това ме безпокои.

— Поне е мъртъв — отвърна Селена и преглътна. — Но... на онова място... Каин не приличаше на себе си, а на демон. Защо?

— Вероятно защото призоваваното от него зло се е загнездило в душата му и го е превърнало в нещо различно.

— Говореше за мен. Сякаш знае всичко. — Селена стисна завивките. Нещо проблесна в очите на Нехемия.

— Понякога злите хора ни казват неща, с които да ни объркат, и с които да тровят мислите ни дълго след като сме се изправили срещу тях. Щеше да е радостен да види, че още се безпокоиш за дивотиите, които ти е наговорил. — Нехемия я потупа по ръката. — Не му доставяй удоволствието да продължава да те тревожи, прогони тези мисли от главата си.