Джордж Мартин: Вихър от мечове

Книга трета от "Песен за огън и лед"

„Песен за огън и лед“ се разказва през очите на герои, които понякога са на стотици и дори хиляди мили един от друг. Някои глави покриват един ден, други — само част; в трети действието може да се проточи в рамките на две денонощия, месец или половин година. С такава структура разказът не може да бъде строго последователен: понякога важни събития стават едновременно, на хиляди левги разстояние.

В случая с настоящия том читателят трябва да е наясно, че началните глави на „Буря от мечове“ не толкова следват последните от „Сблъсък на крале“, колкото ги застъпват. Започвам с поглед над някои от нещата, които ставаха на Юмрука на Първите, в Речен пад, в Харънхъл и на Тризъбеца, докато се водеше битката на Черна вода при Кралски чертог и непосредствено след нея…

Джордж Р. Р. Мартин

Денят беше сив и люто студен и кучетата не искаха да хванат миризмата.

Голямата черна кучка подуши само веднъж мечите следи, отстъпи и заситни боязливо към другите, подвила опашка. Псетата се бяха сгушили отчаяно на купчина край речния бряг и вятърът ги пердашеше безмилостно. Чет също го усещаше как хапе през пластовете черна вълна и щавена кожа. Беше адски студено както за човек, така и за звяр, но бяха тук и отърване нямаше. Устата му се беше изкривила и той почти усещаше как почервеняват подлютени мехурите, покриващи бузите и шията му. „Щях да съм си на топло сега на Вала, да храня скапаните гарвани и да паля огъня на майстер Емон.“ Копелето Джон Сняг го беше лишило от това, той и дебелото му приятелче Сам Тарли. Заради тях беше тук сега, да му мръзнат проклетите топки с глутница скапани псета в дълбините на обладаната от духове гора.

— Седем ада! — Той дръпна силно каишките да вкара псетата в правия път. — По следата, копелета недни! Меча следа е това. Ще ли ви се месце, или не? Търси! — Но кучетата само се сгушиха още по-плътно и заскимтяха. Чет изплющя с късия си камшик над главите им и черната кучка му изръмжа. — Кучето месо не е по-лошо от мечото — закани й се той. Дъхът му замръзваше с всяка дума.

Ларк Сестриния стоеше скръстил ръце пред гърди, пъхнал длани под мишниците си. Носеше черни вълнени ръкавици, но все се оплакваше как му мръзнели пръстите.

— Адски студено е за лов — рече той. — Да й го туря на тая мечка, не си струва да мръзнем зарад нея.

— Не можем да се върнем с празни ръце, Ларк — избоботи Пол Дребния зад кафявите косми, покриващи почти цялото му лице. — Няма да му хареса на лорд-командира. — Сополите на едрия мъжага бяха замръзнали на висулки под сплескания като прасешка зурла нос. Едната му огромна лапа в дебела козинява ръкавица стискаше здраво пръта на копието.

— Да му го туря аз и на Стария мечок — рече Сестриния, слаб мъж с остро лице и нервни очи. — Забрави ли, че Мормон ще умре преди да съмне бе? На кой му пука дали щяло да му хареса?

Черните очички на Пол Дребния примигаха. Сигурно наистина беше забравил, помисли Чет; беше толкова тъп, че забравяше почти всичко.

— Добре де, що трябва да убиваме Стария мечок? Що просто не се махнем и да го оставим?

— А мислиш ли, че той ще ни остави? — каза Ларк. — Ще ни спипа и ще ни претрепе. Да те претрепе ли искаш, овча главо?

— Не ща — каза Пол Дребния. — Това не го ща. Не ща.

— Значи ще го убиеш? — рече Ларк.

— Ща. — Грамадният мъж удари с края на копието по замръзналия речен бряг. — Ща. Що ще ни трепе той.

Сестриния измъкна ръцете си изпод мишниците и се обърна към Чет.

— Трябва всички командири да избием, викам аз. На Чет му беше втръснало да го чува.

— Вече го говорихме. Стария мечок умира, и Блейн от Сенчестата кула. Гръбс и Етан също така, заради скапания им късмет, че ще им е смяната на пост, Дивен и Банън, за да не ни тръгнат по дирите, и сир Прасчо зарад гарваните. И толкоз. Убиваме ги тихичко, докат спят. Един да писне и ставаме храна за червеите, всички. — Мехурите по лицето му почервеняха от яд. — Само си свършете своето и гледайте братчедите да направят същото. И, Пол, гледай да го запомниш, третата смяна, не втората.