Джордж Мартин - Вихър от мечове

Като свърши обиколката и се върна при кучетата, завари при тях Ларк.

— Командирите пак са се събрали в палатката на Стария мечок. Говорят си нещо, много свирепо.

— Те така си знаят — каза му Чет. — Нали са знатни, всички освен Блейн, вместо с вино се напиват с думи.

Ларк се наведе до ухото му.

— Червясалия мозък продължава да ми дрънка за птицата — предупреди той и се озърна да се увери, че наблизо няма други. — Сега иска да свием и малко зърно за проклетата твар.

— Тя е гарван — каза Чет. — Яде трупове. Ларк се ухили.

— Неговия може би?

„Или твоя.“ Според Чет големият мъж им трябваше повече от Ларк.

— Престани да трепериш за Пол Дребния. Ти си свърши твоето, той — неговото.

Здрачът вече пълзеше из горите, когато най-после се отърва от Сестриния и седна да си наточи меча. Работата беше адски трудна с ръкавици, но трябваше да е луд да ги свали. При този студ всеки тъпак, който пипнеше стомана с голи ръце, щеше да загуби парче кожа.

Когато слънцето се скри съвсем, псетата заскимтяха. Чет им даде вода, съпроводена с няколко ругатни.

— Половин нощ още и сами ще си намерите яденето. — И тогава му замириса на ядене.

Дивен поддържаше готварския огън и Чет си взе пая корав хляб и купа боб със сланина от готвача Хейк.

— Много е тиха тая гора — говореше старият горянин. — Жаби не се чуват от реката, бухали не бухат в тъмното. Поумряла гора от тая не съм виждал в живота си.

— Те и зъбите ти са умрели — каза Хейк. Дивен изтрака с дървените си зъби.

— И вълци не се чуват. Одеве имаше, ама сега… Къде ли са отишли, а?

— На топло някъде — каза Чет.

От дузината насядали около огъня братя четирима бяха негови. Той ги изгледа накриво един по един, докато ядеше, да не би нещо да са се прекършили. Камата изглеждаше съвсем спокоен, седеше си кротко и си точеше камата като всяка вечер. А Сладура Донел Хил редеше шеги една след друга. Имаше бели зъби, сочни червени устни и жълти кичури, които носеше на красиви къдрици до раменете, и твърдеше, че е копеле на някой Ланистър. И сигурно беше. Чет не си падаше по хубави момчета, както и по копелета, но Донел Сладура беше друга работа.

Не беше толкова сигурен за горянина, когото братята наричаха Бичкията, повече заради хъркането му, отколкото за нещо, свързано с дърветата. Точно сега изглеждаше доста изнервен, че може да не захърка никога вече. А Мейслин беше още по-зле. Чет направо виждаше потта, стичаща се по лицето му въпреки ледения вятър. Капките блестяха на светлината на огъня като бисерчета. Мейслин също не ядеше, само се пулеше в боба, сякаш от миризмата му ставаше лошо. „Тоя трябва да го следя изкъсо“ — реши Чет.

— Сбор! — Викът изведнъж се разнесе от дузина гърла и бързо се пръсна из целия лагер. — Мъже на Нощния страж! Сбор при централния огън!

Намръщен, Чет довърши боба и тръгна с останалите.

Стария мечок стоеше пред огъня с Малък лес, Локи, Витърс и Блейн, подредени зад него. Мормон носеше плащ от дебела черна кожа, а накокошиненият гарван беше кацнал на рамото му. „Това хич не е на добро.“ Чет се промуши покрай Бернар Кафявия и няколко души от Сенчестата кула. Когато се събраха всички без наблюдателите из горите и пазачите по кръговата стена, Мормон се окашля силно и се изплю. Храчката замръзна преди да стигне до земята.

— Братя — каза той, — мъже на Нощния страж… — Мъже! — изграчи гарванът му. — Мъже! Мъже!

— Диваците са тръгнали надолу по руслото на Млечна вода. Торен е убеден, че авангардът им ще стигне до нас за десетина дни. Най-опитните им воини ще бъдат с Харма Песоглавата в тоя авангард. Останалите сигурно ще са струпани в ариергарда или ще се движат накуп със самия Манс Райдър. Другите им бойци ще са пръснати от всички страни на колоната. Имат волове, мулета, коне… но не са много. Повечето вървят пеш, въоръжени са лошо и са необучени. Оръжията им са повече от кости и камък, отколкото от стомана. Обременени са с жени, деца, стада овце и кози и с цялата си покъщнина. Накратко, макар да са многобройни, те са уязвими… и не знаят, че ние сме тук. Поне трябва да се молим за това.

„Знаят — помисли Чет. — Знаят, дърта торба с гной такава, сигурно е, както че слънцето ще изгрее утре. Корин Полуръката не се върна, нали? Нито пък Джарман Бъкуел. Ако някой от тях е хванат, адски добре знаеш, че диваците са изтръгнали една-две песнички от устата му.“

Малък лес пристъпи напред.

— Манс Райдър е решил да прекърши Вала и да донесе кървава война на Седемте кралства. Да, ама в тази игра участват двама. Утре ние ще му я донесем войната.