Стивън Кинг - Стрелецът

Това беше самата истина, помисли си Роланд и зададе въпроса, стар като света:

— Познавам ли те? Виждал ли съм те някъде?

— Да.

— Къде? — Стрелецът рязко се приведе. Съдбата му зависеше от отговора.

Човекът в черно притисна длан към устните си и се закиска като дете.

— Мисля, че знаеш.

— Къде? — Роланд скочи на крака и посегна към кобурите.

— Не така, Роланд. Оръжията не отварят врати, само ги затварят завинаги.

— Къде? — повтори Стрелецът.

Да ти подскажа ли? Мисля, че се налага. — Обърна се към него с изгарящ поглед. — Имаше един човек, който ти даде съвет. Твоят учител…

— Да, Корт — нетърпеливо го прекъсна.

— Съветът бе да почакаш. Беше лош съвет. Мартин вече бе привел в действие плановете си срещу баща ти. И когато баща ти се върна…

— Беше убит — каза глухо Стрелецът.

— А когато ти осъзна какво се е случило, Мартин беше изчезнал… бе заминал на запад. Но имаше един човек в свитата му, който се обличаше като монах и бръснеше главата си като разкаял се грешник…

— Уолтър — прошепна Стрелецът. — Ти… ти не си Мартин. Ти си Уолтър !

Човекът в черно злорадо се усмихна.

— На твоите услуги.

— Би трябвало да те убия незабавно.

— Не е честно. В края на краищата аз предадох Мартин в ръцете ти три години по-късно, когато…

— Значи си упражнявал контрол върху мен.

— В известен смисъл, да. Но нищо повече, Стрелецо. Сега ще си поговорим откровено. А на сутринта ще изрека заклинанията. Ще потънеш в сън. Сетне ще започне истинското ти изпитание.

— Уолтър — невярващо повтори Роланд.

— Седни — подкани го мъжът в черно. — Ще ти разкажа моята история. Мисля, че твоята е доста по-дълга.

— Не обичам да говоря за себе си — промърмори Стрелецът.

— Но тази нощ се налага. Само така можем да се разберем.

— Какво искаш да разбереш? Моята цел ли? Та ти я знаеш. Заклел съм се да намеря Кулата.

— Интересува ме разумът ти. Твоят тромав, инатлив разум. Като него няма в историята на света. Може би дори в историята на сътворението.

— Сега е моментът за разговор, за разказване на истории.

— Тогава говори.

Човекът в черно тръсна ръка. От широкия ръкав на расото му изпадна увит с станиол пакет, по чиято повърхност проблясваха отраженията на въгленчетата от гаснещия огън.

— Тютюн, Стрелецо. Ще запалиш ли?

Роланд бе устоял на изкушението да хапне от заека, но не можеше да устои на това. Нетърпеливо отвори пакета. В него имаше фин тютюн и зелени, учудващо влажни листа да свие цигара. Не бе виждал такъв тютюн цели десет години.

Сви две цигари и отхапа краищата им, за да се наслади по-пълно на аромата им. Предложи едната на мъжа в черно, който я взе. Двамата взеха по една горяща главня от огъня.

Стрелецът запали цигарата и пое благоуханния дим дълбоко в дробовете си, като затвори очи, наслаждавайки се на усещането. Бавно изпусна дима.

— Бива ли я?

— Да.

— Наслаждавай се. Може да се окаже последната ти цигара за много дълъг период от време.

Стрелецът равнодушно го изгледа.

— Много добре — каза магьосникът. — Да започваме. Трябва да разбереш, че Кулата винаги е съществувала и винаги е имало някой, които е знаел за нея и страстно я е желаел — повече, отколкото е желаел власт, богатство или жени…

Така започна разговорът им, който продължи през цялата нощ, но след време Стрелецът почти не си спомняше за какво са говорили — практичният му разум запомняше само полезната информация. Мъжът в черно му съобщи, че трябва да отиде до морето, което се простира на трийсетина километра на запад. Там щял бъде дарен със силата да изтегли числото на съдбата.

— Не се изразих правилно — добави магьосникът, захвърляйки цигарата си сред останките от огъня. — Всъщност няма да бъдеш дарен с каквато и да било сила. Силата е в теб и съм принуден да ти разкажа всичко отчасти заради факта, че пожертва момчето, отчасти защото такъв е законът на природата. Водата трябва да тече надолу, ти трябва да бъдеш уведомен. Доколкото знам, ще изтеглиш тройка… но това всъщност не ме интересува, не искам да го знам.

— Тройка — повтори Стрелецът, припомняйки си думите на Оракула.

— Сетне ще започне забавната част. Но мен няма да ме има. Сбогом, Стрелецо. Изпълних мисията си. Всичко зависи от теб. Внимавай да не объркаш нещо.

Непозната външна сила накара Роланд да попита:

— Трябва да ми съобщиш още нещо, нали?

— Да — отвърна мъжът в черно, погледна го с бездънните си очи, усмихна се и протегна ръка към него: — Да бъде светлина.