Стивън Кинг - Стрелецът

Няма да посмееш.

Няма да посмееш.

— Но някой е посмял — промълви Стрелецът.

— И кой е бил това?

— Бог — тихо отвърна Роланд. Очите му блестяха. — Бог е посмял… или пък стаята е празна, как мислиш?

— Не зная. — Страх пробяга по лицето на човека в черно, нежен и тъмен като крило на мишелов. — А и не питам. Не мисля, че е разумно.

— Боиш ли се от смъртта? — насмешливо попита Стрелецът.

— Може би се страхувам от отговорността — отвърна човекът в черно, след което и двамата замълчаха. Нощта беше много дълга. Млечният път блестеше над тях в цялото си великолепие, но и с ужасяващата празнота. Стрелецът се питаше какво би почувствал, ако мастиленочерното небе се разтвореше и през него нахлуеше поток от светлина.

— Огънят угасва — промърмори той. — Студено ми е.

Роланд задряма и когато се събуди, видя, че мъжът в черно го наблюдава със странно, някак болезнено изражение.

— Какво зяпаш?

— Теб, разбира се.

— Престани. — Стрелецът разбута огъня и развали прецизната идеограма. — Не ми е приятно. — Погледна на изток, за да провери дали не настъпва изгревът, но тъмнината си оставаше все така непрогледна.

— Вече чакаш изгрева, а?

— Роден съм за светлината.

— Да, бе! Колко невъзпитано от моя страна, че го забравих. Двамата с теб трябва да обсъдим още много въпроси. Така ми нареди моят господар.

— Кой е той?

Мъжът в черно се усмихна.

— Искаш ли да бъдем откровени един с друг? Без лъжи. Без фокуси.

— Фокуси ли? Какво искаш да кажеш?

Но човекът в черно продължаваше да говори:

— Искаш ли да говорим само истината като мъже? Не като приятели, а като врагове, като равен с равен? Рядко ще получиш подобно предложение, Роланд. Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат неуморно, у плетени в мрежата на дълга.

— Да говорим истината, тогава. Какво имаше предвид, когато каза „без фокуси“?

— Магия, Стрелецо. Магията на моя господар удължи тази нощ и тя ще трае… докато си свършим работата.

— Колко време ще ни отнеме това?

— Много. Не мога да ти кажа точно. Аз самият не зная. — Беше се надвесил над огъня и тлеещите въглени хвърляха отблясъци върху лицето му. — Питай. Ще ти кажа каквото ми е известно. Ти ме залови. Честно казано, не вярвах, че ще успееш. Но изпитанието ти едва сега започва. Питай. Скоро ще стигнем до същината на въпроса.

— Кой е твоят господар?

— Никога не съм го виждал, но ти ще го видиш. За да се добереш до Кулата, трябва първо да се срещнеш с него, Безсмъртния Непознат. — Човекът в черно беззлобно се усмихна. — Трябва да го убиеш, Стрелецо. Но не мисля, че искаше да ме попиташ точно това.

— Откъде знаеш, че той ти е господар, след като никога не си го виждал?

— Появи се веднъж в съня ми. Тогава бях юноша и живеех в далечна страна. Беше преди хиляда години или може би преди пет хиляди. Появи се в дните преди старейшините да прекосят морето. В една страна, наречена Англия. Преди много векове той ми внуши моя дълг, макар през годините да изпълнявах и други негови заповеди. Ти си главната ми задача, Стрелецо. — Мъжът в черно сподавено се изсмя. — Виждаш ли, някой те е взел насериозно.

— Този Непознат няма ли си име?

— О, напротив.

— И какво е то?

— Мерлин — гласеше отговорът. Някъде на изток в мрака, където се извисяваха планините, лавината от камъни прекъсна думите му, а пума пронизително изрева, сякаш изпищя жена. Тръпки побиха Стрелеца, дори мъжът в черно се стресна. — Но не мисля, че искаше да ме попиташ и това. Не ти е присъщо да мислиш в перспектива.

Стрелецът знаеше въпроса, който искаше да зададе; беше го измъчвал цяла нощ. Трептеше на устните му, но не го задаваше… засега.

— Този Непознат, този Мерлин, е служител на Кулата, така ли? Също като теб?

— Много по-могъщ е от мен. Разрешено му е да пътува във времето. Той е неуловим . Той е във времето. Но има и по-могъщ от него.

— Кой?

— Звярът — боязливо прошепна мъжът в черно. — Пазителят на Кулата. Източникът на всички вълшебства.

— Какво представлява той? Какъв е този Звяр?

— Не ме питай повече! — изкрещя човекът в черно. Гласът му стана суров, сетне в него се промъкнаха умоляващи нотки. — Не зная! Не искам да зная! Да говориш за Звяра означава да погубиш собствената си душа. В сравнение с него Мерлин е нищожество, което съм аз спрямо Мерлин.

— Звярът препречва пътя към Кулата и онова, което е в нея, каквото и да е то?

— Да — прошепна мъжът в черно. — Но ти не се интересуваш от отговора, нали?