Стивън Кинг - Стрелецът

Едва ли. Или може би той бе преминал покрай тях и през жалката им, подобна на мравуняк, колония, незабелязан като черна сянка.

Викът заседна в гърлото на Джейк и Стрелецът машинално обърна глава. Четири същества неуверено атакуваха дрезината — едно от тях бе успяло да се хване за платформата.

Мъжът пусна дръжката и също така машинално отново извади револвера си, прострелвайки мутанта в главата. Съществото изстена, изхлипа и се ухили. Ръцете му бяха отпуснати, меки, мъртви; пръстите му залепнаха един за друг като пръстите на ръкавица, оваляна в кал. Внезапно сграбчи момчето за крака и задърпа.

Джейк пронизително изпищя в тишината на каменната гробница.

Стрелецът улучи мутанта в гърдите. По ухилените устни на противното същество изби пяна. То издърпа Джейк до самия край на платформата. Стрелецът хвана момчето за едната ръка и едва не изгуби равновесие. Мутантът се оказа удивително силен. Роланд изпрати още един куршум в главата му. Блясъкът в едното око на мутанта угасна като свещ. Но съществото продължаваше да дърпа. Двамата със Стрелеца се вкопчиха в мълчалив двубой за извиващото се тяло на Джейк, като че бяха кучета, биещи се за кокал.

Дрезината забави ход. Останалите започнаха да приближават — куцият, сакатият, слепият. Може би просто търсеха Исус, който да ги изцери, да ги възкреси, подобно на Лазар, от мрака.

„Свършено е с момчето — каза си Стрелецът напълно хладнокръвно. — Това е краят му. Трябва да го пусна и да продължа напред или да продължа да дърпам и да загина. Свършено е с момчето.“

Силно дръпна ръката на Джейк и простреля мутанта в корема. За миг онзи дори затегли по-силно и хлапето отново се заплъзга към ръба. Сетне ръцете на мутанта отслабнаха и той се просна по лице между релсите зад дрезината, която продължаваше да забавя ход. Лицето му си остана ухилено.

— Мислех, че ще ме зарежеш — хлипаше момчето. — Мислех… Мислех…

— Хвани се за колана ми — нареди му. — Дръж се с всичка сила.

Ръката на Джейк сграбчи колана му; хлапакът дишаше тежко, задавяйки се от ридания.

Стрелецът здраво натисна дръжката и дрезината набра скорост. Мутантите изостанаха; наблюдаваха ги да се отдалечават, а нечовешките им лица излъчваха слаба флуоресцираща светлина като онези дълбоководни риби, живеещи във вечен мрак и при невероятно налягане; безчувствени лица, които не изразяваха нито гняв, нито омраза, а само полуосъзнато идиотско разочарование.

— Изостават — обади се Стрелецът. Стегнатите му коремни мускули се поотпуснаха. — Те…

Мутантите бяха струпали камъни на релсите. Пътят бе блокиран. Бяха го направили набързо и не особено старателно. Може би на Стрелеца и момчето им трябваше само минута, за да ги разчистят, но за целта трябваше да спрат. Някой трябваше да слезе и да махне камъните от релсите. Момчето изстена и се притисна до спътника си. Той пусна дръжката, дрезината продължи по инерция, безшумно се блъсна в барикадата и спря.

Мутантите отново започнаха да се приближават, движеха се съвсем спокойно, сякаш се бяха заблудили в мрака и бяха видели някого, който да ги упъти. Бяха като тълпа зяпачи на ъгъла на някоя улица.

— Ще ни хванат ли?

— Не. Замълчи за малко.

Стрелецът огледа каменната преграда. Мутантите бяха слаботелесни и не бяха успели да домъкнат някоя канара. Само дребни камъни. Но малките камъни бяха достатъчни, за да ги спрат, да накарат някого от тях да слезе от платформата.

— Слизай — нареди Стрелецът. — Трябва да ги махнеш. Ще те прикривам.

— Не — прошепна момчето. — Моля те.

— Не мога да ти дам оръжие, нито едновременно да стрелям и да разчиствам пътя. Ти трябва да свършиш това.

Очите на Джейк ужасено се облещиха; за миг тялото му потрепери, сетне той скочи от дрезината и започна да хвърля камъните наляво и надясно, без да се оглежда.

Стрелецът извади револверите си и зачака.

Двама от мутантите, които залитаха в мрака, протегнаха ръце към момчето. Оръжията свършиха своето, пронизвайки тъмнината с червено-бели огнени езици, които се забиха като иглички в очите на Стрелеца. Джейк изпищя и продължи да хвърля камъни. Пред погледа на Роланд затанцуваха огнени точки. Най-лошото бе, че не виждаше нищо. Всичко се сля в огромна сянка.

Един от мутантите, който почти не излъчваше светлина, внезапно протегна гадните си гумени ръце към момчето. Очите, които заемаха почти половината от главата на съществото, бавно се въртяха.

Джейк изпищя отново и се обърна, готов да се съпротивлява.