Стивън Кинг - Стрелецът

Моето оръжие е Дейвид, учителю.

Дали Корт си спомняше? Дали го беше разбрал? В такъв случай всичко бе загубено. Момчето разчиташе на изненадата и на духа, съхранил се в сокола. Дали нямаше да остане безучастен, докато Корт удряше Роланд с тоягата си? Или щеше да полети към небето?

Двамата се приближаваха един към друг и момчето свали качулката на сокола. Тя падна на зелената трева и Роланд престана да се движи. Видя как очите на Корт се насочват към птицата и се разширяват от изненада и закъсняло просветление.

Настъпил беше моментът.

— Към него! — извика момчето и вдигна ръка.

Дейвид полетя като безмълвен куршум; размаха здравите си криле веднъж, два, три пъти, преди да забие ноктите и клюна си в лицето на Корт.

— Браво, Роланд! — радостно изкрещя Кътбърт.

Учителят отстъпи назад, като се олюляваше, сетне изгуби равновесие. Вдигна тоягата си и я завъртя безсилно над главата си. Соколът беше като вълна от перушина.

Роланд се втурна напред и протегна ръка.

Но Корт си оставаше прекалено бърз. Птицата почти закриваше полезрението му, но той вдигна тоягата със заострения край напред и направи единственото, което можеше да го спаси. Удари по лицето си три пъти, безмилостно напрягайки мускулите си.

Смазаният Дейвид падна на земята. Едното му крило лудешки пляскаше по тревата. Студените му хищнически очи бяха вперени в окървавеното лице на учителя.

Момчето ритна Корт по темето. Това трябваше да сложи край на двубоя; кракът му бе изтръпнал от единствения удар с тоягата, но въпреки всичко трябваше да довърши учителя. За миг Корт се олюля, сетне се просна на земята и хвана момчето за крака.

Роланд отскочи назад, но се спъна и падна на земята. До слуха му достигна писъкът на Джейми.

Корт се бе изправил, готов да го нападне и да го довърши. Роланд бе изгубил своето преимущество. За миг двамата се изгледаха, учителят бе застанал над ученика си, по лявата му страна се стичаха струйки кръв, сляпото му око беше полузатворено. Тази нощ нямаше да се забавлява из публичните домове.

Момчето почувства остра болка в ръката си. Дейвид го кълвеше. И двете му крила бяха счупени. Беше истинско чудо, че още е жив.

Момчето го сграбчи като камък, без да обръща внимание на забития клюн, който късаше ивици месо от китката му. Когато Корт се хвърли към него, Роланд отново запрати сокола към него.

— Хай! Дейвид! Убий го!

Сетне Корт връхлетя отгоре му, закривайки слънцето с тялото си.

Птицата остана приклещена между двамата и момчето усети как учителят се опитва да забие палеца си в очите му. Рязко отметна глава, като едновременно с това вдигна крак, за да попречи на коляното на Корт, което търсеше слабините му. Три пъти удари учителя по врата. Имаше чувството, че удряше камък.

Корт изохка. Тялото му потрепери. Момчето едва успя да види как ръката му търси тоягата. Успя да я изрита извън обсега му. Дейвид беше забил нокти в дясното ухо на Корт. Топла кръв опръска лицето на момчето.

Юмрукът на учителя се заби в птицата, пречупвайки гръбнака й. Ноктите обаче не изпускаха жертвата си. Корт вече бе останал без ухо; на мястото му имаше само червена дупка. Третият удар отхвърли сокола встрани.

Роланд замахна, удари учителя по носа и счупи тънката кост. Бликна кръв.

Корт изохка и слепешката посегна между краката на момчето, но то се извърна, напипа тоягата и се изправи на колене.

Учителят също успя да се изправи на колене и зловещо се озъби. Цялото му лице бе покрито с кръв. Единственото му зрящо око бясно се въртеше. Разбитият му нос бе изкривен. От бузите му висяха парчета месо.

Момчето държеше тоягата като бейзболист, който очаква подаване.

Корт направи лъжливо движение и се хвърли към него.

Но момчето беше нащрек. Тоягата описа плавна арка и с тъп звук се стовари върху черепа на учителя, който се строполи на тревата, вперил в момчето безжизнените си очи. От устата му се стичаше слюнка.

— Предай се или ще умреш.

Корт се усмихна. Съзнанието му почти го бе напуснало и той щеше да лежи вкъщи поне една седмица, потънал в мрака на комата, но сега напрегна последните си сили.

— Предавам се, Стрелецо. Предавам се с усмивка.

Здравото му око се затвори.

Стрелецът го разтърси леко, но настойчиво. Останалите се събраха около него, треперещите им ръце го тупаха по гърба, побутваха го приятелски. Сетне отстъпиха уплашени, усетиха пропастта, зейнала помежду им. Това не бе кой знае колко учудващо — между новия Стрелец и момчетата винаги зейваше пропаст.