Стивън Кинг - Трите карти

— Сложи кесията на щанда.

Дебелия Джон се подчини.

— А сега патроните „Уинчестър“, 45-и калибър. Действай така, че непрекъснато да виждам ръцете ти.

— Трябва да бръкна в джоба си. Там са ключовете.

Роланд кимна и замислено се втренчи в продавача, който отключи сандъчето, в което държеше кутиите с патрони.

— Дай ми четири кутии — най-сетне промълви той. Нямаше представа за какво могат да му послужат толкова много патрони, но не успя да устои на изкушението.

Шишкото постави кутиите на тезгяха. Роланд отвори една — още не можеше да повярва, че това не е шега или зрителна измама. Ала видя само куршуми: чисти, блестящи, без нито една драскотина и… Вдигна един към светлината, огледа го и го върна в кутията. — А сега ми подай от онези гривни.

— Гривни ли?

Роланд се консултира с „Мортопедията“.

— Подай ми два чифта белезници.

— Господине, не зная какво искате. Касата е…

— Прави каквото ти казвам. И по-бързичко.

„Господи, няма ли да свърши този кошмар?“ — мислено изстена Дебелия Джони. Отвори някакво чекмедже и извади белезниците.

— Къде е ключът?

Дебелакът остави ключа редом с белезниците. Късчето метал иззвънтя върху тезгяха. Един от полицаите внезапно изстена и продавачът изпищя.

— Обърни се — нареди му Стрелецът.

— Няма да ме застреляте, нали? Моля ви, обещайте!

— Няма — с безразличие изрече Роланд. — Ако веднага се подчиниш. Забавиш ли се, не гарантирам живота ти.

Дебелия Джони се обърна и несвързано забръщолеви. Този ненормалник беше обещал да не го застреля, но цялата история намирисваше на отмъщение на мафията. А той не беше откраднал толкова мангизи, че да умре като куче… Престана да бръщолеви а нададе вой.

— Моля ви, господине, заклевам ви в името на майка ми да не ме убивате! Мама е стара… и сляпа. Тя е…

— Наказана със син страхливец — намръщено го прекъсна Стрелецът. — Подай си ръцете.

Шишкото, чиито мокри панталони бяха прилепнали към чатала му, застена и се подчини. След миг белезниците щракнаха около китките му. Той смаяно се огледа — така и не беше разбрал как непознатият толкова бързо се озова зад щанда. Нито пък искаше да разбере.

— Не мърдай от мястото си, докато не ти кажа да се обърнеш. Ако го сториш по-рано, ще те убия.

В съзнанието на Джони проблесна надежда. Може би този човек не беше изпратен от мафията. Може би не беше откачен, а слабоумен.

— Няма да мръдна! Кълна се в Исус. Кълна се във всички светци. Кълна се във всички ангели…

— А пък аз се кълна, че ако не млъкнеш, ще ти пусна куршум в главата — прекъсна го човекът със синия костюм.

Дебелия Джони млъкна. Стори му се, че стои с лице към стената цяла вечност. Всъщност бяха изминали едва двайсетина секунди.

Стрелецът клекна, постави пистолета на пода, озърна се да види дали дебелакът спазва инструкцията му, сетне обърна полицаите по гръб. Бяха в безсъзнание, но по равномерното им дишане Роланд прецени, че не са тежко ранени. Само от ухото на онзи, който се наричаше Делеван, се стичаше тънка струйка кръв.

Той отново погледна към продавача, после свали кобурите с оръжията на полицаите. Свали синьото сако на Морт и препаса коланите с кобурите. Усещането не беше същото като да носеше собствените си револвери, но все пак беше приятно. Дяволски приятно. Никога не бе предполагал, че ще се чувства толкова щастлив.

Единият пистолет щеше да даде на Еди, другия — на Одета… ако изобщо настъпеше време да и се довери дотолкова, че да и позволи да борави с оръжие. Облече сакото и пъхна по две кутии патрони във всеки джоб. Доскоро елегантна, дрехата вече изглаждаше безформена. Стрелецът вдигна огромния пистолет на Джони, изпразни пълнителя и запрати оръжието в другия край на помещението. Когато то тупна на пода, шишкото подскочи, жално изскимтя и отново се подмокри. Стрелецът се изправи и му нареди да се обърне.

Дебелия Джони плахо погледна към човека със синия костюм и очилата с позлатена рамка и зяпна от изумление. За миг си помисли, че докато е стоял с лице към стената, непознатият се е превърнал в призрак. Стори му се, че през очертанията на тялото му прозира много по-реален човек, един от легендарните стрелци, филми, за които беше гледал в детството си — Уаят Ърп, Док Холидей или Буч Касиди.

После зрението му се проясни и той разбра какво е направил смахнатият — беше взел коланите с кобурите на полицаите и ги беше препасал. Тъй като носеше официален костюм и вратовръзка, би трябвало да изглежда абсурдно, но колкото и странно да бе, не изглеждаше смешен.