Стивън Кинг - Трите карти

— Та както ви казах, трябваше да върнем пикливата сума на Дорфман, но той настоя да я получи в брой.

— Нима мислите, че Дебелия Джони е видял парите в портфейла ви? — поинтересува се Делеван и двамата с колегата му слязоха от колата.

— Така ли наричате продавача?

— О, наричали сме го и с по-лоши имена — отговори той. — Какво се случи след като му показахте вашето разрешително, господин Морт?

— Поиска да го види по-отблизо. Подадох му портфейла, но той дори не погледна снимката ми, а го хвърли на пода. Попитах го защо постъпва по този начин, а онзи ми каза, че не отговаря на тъпи въпроси. Поисках да ми върне портфейла, бях побеснял от гняв…

— Обзалагам се — обади се Делеван, макар че докато наблюдаваше безизразното лице на непознатия, си бе помислил: „Едва ли нещо може да вбеси този човек.“

— Продавачът се изсмя. Понечих да заобиколя щанда и да си взема портфейла. Тогава онзи извади пистолет.

Вече вървяха към магазина, но внезапно двамата полицаи спряха. Не изглеждаха изплашени, а възбудени.

— Пистолет ли? — повтори О’Мира, сякаш искаше да се убеди, че е чул правилно.

— Беше под щанда, близо до касовия апарат — обясни човекът със синия костюм.

Роланд си спомни как се беше изкушил да зареже първоначалния си план и да се опита да вземе оръжието на продавача. Сега обясни на стрелците защо не го беше сторил. Искаше да ги използва, не да ги превърне в свои жертви и да позволи да ги убият.

— Мисля, че се намираше в специален кобур.

— В какво? — недоумяващо попита О’Мира.

Непознатият сбърчи чело и дълбоко се замисли.

— Не зная как точно се нарича онова, в което се поставя оръжието; никой не може да го извади, ако не знае къде да натисне.

— Пружинен механизъм! Боже мой! — възкликна Делеван.

Двамата с партньора си се спогледаха, сякаш се питаха как да съобщят на Джак Морт, че навярно Дебелия Джони вече е извадил парите от портфейла, дотътрил се е до задната врата и го е хвърлил през стената на уличката зад магазина. Съобщението за пистолета напълно променяше положението. Трудно щяха да докажат, че Джони е ограбил непознатия, но обвинението в незаконно притежаване на оръжие му беше в кърпа вързано. Това бе първата стъпка към залавянето на по-едрите риби.

— А след това… какво се случи после? — нетърпеливо попита О’Мира.

— Онзи заяви, че изобщо не е виждал портфейла ми. Каза още, че… — последва секунда мълчание — … че някой ме е ограбил на улицата, и че е по-добре да си спомня какво се е случило, иначе не гарантирал за… живота ми. Спомних си за полицейската кола, която бях видял наблизо, и излязох от магазина, надявайки се да ви намеря на същото място.

— Работата е ясна — каза Делеван. — С партньора ми ще влезем първи. Изчакайте минута — не по-малко — в случай, че възникне някакъв проблем. После може да ни последвате, но непременно останете до вратата. Разбрахте ли?

— Да.

— Добре. А сега ще арестуваме онзи мръсник.

Полицаите влязоха в магазина, Роланд изчака трийсет секунди и ги последва.

Дебелия Джони не само протестираше, а ревеше като разярен бик:

— Тоя тип е откачен! Отначало даже не знаеше какво търси, после го откри в „Библията на стрелеца“, ама се оказа, че хабер си няма колко патрона има в една кутия и каква е цената. Колкото до разрешителното му, здравата ви е преметнал, щото той изобщо няма раз… — Дебелия Джони млъкна, сетне възкликна: — Ето го, нахалникът с нахал! Запомних мутрата ти, приятелче. Обещавам ти, че когато отново се видим, ще ти разплача майчиното мляко!

— Значи не сте взели портфейла на този човек, а? — попита О’Мира.

— Знаете, че не съм.

— Ако нямате нищо против, ще надникнем зад щанда — промърмори Делеван; гласът му напомняше мъркане на котарак. Тръгна към касовия апарат и изпод око погледна към човека със синия костюм, който кимна.

— Момчета, предупреждавам ви незабавно да се разкарате — извика Дебелия Джони. Беше пребледнял като мъртвец. — Ако се върнете със заповед за обиск, ровете където ви скимне, обаче сега искам да ви видя гърбовете. Все пак живеем в свободна страна нали та… Хей, престани!

О’Мира вече надничаше под щанда.

— Нямаш право! — изрева продавачът. — Мамка ти, незаконно е! Ще извикам адвоката си… нарушавате конституционните ми права…

— Исках да разгледам стоката по-отблизо, защото стъклото на витрината ти е адски мръсно — кротко го прекъсна полицаят и се обърна към колегата си: — Така ли е, Карл?