Стивън Кинг - Пустош

— ЗАПОВЯДВАМ ТИ ДА МЛЪКНЕШ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕЗАБАВНО ЩЕ УБИЯ ВСИЧКИ ВИ!

Очите на Роланд гневно проблеснаха, сякаш лумнаха синкави огньове. Еди машинално отскочи назад. Като в просъница Стрелецът чу как Сузана и Джейк ужасено възкликнаха.

— Убий ме, щом искаш, но не ми заповядвай! — яростно изкрещя той. — Забравил си лицата на онези, които са те създали! Убий ни или млъкни и слушай какво ще ти кажа аз — Роланд от Гилеад, аз — Стрелецът и властелинът на древните земи! Скитах дълги години и изминах хиляди километри, но не за да слушам детинското ти бръщолевене. Разбра ли? А сега ще изслушаш МЕН.

Настъпи напрегната тишина. Всички бяха затаили дъх. Роланд стоеше с гордо вдигната глава и стискаше ръкохватката на револвера.

Сузана Дийн неволно се усмихна, сетне машинално докосна устните си, както жена докосва новата си шапка, за да провери дали е на мястото си. Предчувстваше, че е на прага на смъртта, ала не изпитваше страх, а гордост. Крадешком извърна очи към Еди и забеляза, че младежът смаяно се усмихва и не откъсва поглед от Стрелеца. Лицето на Джейк беше като отворена книга — момчето с обожание наблюдаваше своя идол. След миг настойчиво промълви:

Хайде, Роланд, кажи му всичко!

— Съветвам те да го изслушаш, Блейн — намеси се Еди. На нашия приятел хич не му пука. Ненапразно му викат „бясното куче от Гилеад“.

В продължение на няколко секунди, които се сториха безкрайни на пътешествениците, Блейн запази мълчание, сетне попита:

— НАИСТИНА ЛИ ТЕ НАРИЧАТ ТАКА, РОЛАНД, СИНЕ НА СТИВЪН?

— Кой знае? — промълви Стрелецът, без да променя позата си. Изглеждаше така, сякаш висеше във въздуха над черните хълмове.

— ПРИТРЯБВАЛИ СТЕ МИ, СЛЕД КАТО НЕ ЖЕЛАЕТЕ ДА МИ ЗАДАВАТЕ ГАТАНКИ — заяви Блейн. Тонът му беше капризен като на дете, което умира за сън, защото режимът му е бил нарушен.

— Не съм казал нищо подобно — поправи го Роланд.

— НИМА? НЕ РАЗБИРАМ. АНАЛИЗЪТ НА ГЛАСА ТИ ПОТВЪРЖДАВА РАЦИОНАЛНОСТТА НА КАЗАНОТО. МОЛЯ, ОБЯСНИ.

— Заяви, че искаш незабавно да ти кажем някоя гатанка. Именно това ти отказах. Беше нетърпелив, което направи поведението ти недостойно.

— НЕ РАЗБИРАМ.

— Държа се грубо. Това разбираш ли?

Блейн дълго мълча, очевидно размишляваше. Накрая заяви:

— МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИШ, АКО МОИТЕ ДУМИ СА ТИ СЕ СТОРИЛИ ОБИДНИ.

— Приемам извинението ти. Но имаме много сериозен проблем.

— КАКЪВ?

В гласа на Блейн се прокрадваше неувереност, което не изненада Роланд. В продължение на столетия компютърът се беше сблъсквал само с невежеството, предразсъдъците, безразличието или угодничеството на човеците. Дори да е ставал свидетел на смели постъпки, то е било много отдавна.

— Върни стените и ще ти обясня. — Роланд отново се настани на креслото, сякаш спорът беше приключил и вече не го заплашваше мигновена смърт.

Блейн се подчини. Стените на вагона се появиха и пътниците вече не виждаха кошмарния пейзаж. Зелената точка на картата мигаше близо до окръжността с обозначение „Кендълтън“.

— Започвам — заяви Стрелецът. — Като дете ме учеха, че трябва да прощавам на онези, които са проявили грубост и невъзпитание. Ала ми втълпяваха да бъда непримирим към глупостта.

— В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ГЛУПОСТТА МИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД? — В тихия глас на Блейн прозвучаха заплашителни нотки. Сузана внезапно си представи котка с блестящи зелени очи, която дебне пред дупката на мишката и възбудено удря с опашка по пода.

— Притежаваме нещо, което силно желаеш — обясни Стрелецът, — но единственото, което ни предлагаш в замяна, е смърт. Съгласи се, че постъпката ти е изключително глупава.

Компютърът отново се замисли, сетне заяви:

— ИМАШ ПРАВО, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД. НО НЕ СЪМ ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ УВЕРЯ В КАЧЕСТВОТО НА ВАШИТЕ ГАТАНКИ. НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ВИ ПОДАРЯ ЖИВОТА В ЗАМЯНА НА ГЛУПАВИ ЗАГАДКИ.

Стрелецът кимна.

— Разбирам. А сега слушай внимателно и се постарай да проумееш смисъла на думите ми. Онова, което ще чуеш, вече съм разказал на моите приятели. Когато бях малък, в баронетството Гилеад ежегодно се организираха седем панаира: в чест на настъпващата зима, на широката земя, сеитбата, средата на лятото, пълната земя, събирането на реколтата и края на годината. Най-важното събитие по време на всеки панаир беше състезанието по отгатване на гатанки. По време на панаирите на широката и на пълната земя то придобиваше особено голямо значение, тъй като съществуваше поверие, че гатанките могат да повлияят положително или отрицателно на реколтата.