Стивън Кинг - Пустош

Блейн мълчеше, но тишината беше някак напрегната, сякаш влакът дебнеше и търпеливо чакаше.

— Ти спеше, когато те открихме, нали? — попита Сузана.

— СЛУЖЕХ НА БЕЛОВЛАСИТЕ, КАТО ПУСКАХ ЗАПИСА С БИЕНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИТЕ „БАРАБАНИ“, КАКТО МЛАДИТЕ ГИ НАРИЧАХА, НО ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ БЯХ ЗАДРЯМАЛ.

— Защо не ни отведеш до края на маршрута си, след което отново ще можеш да заспиш?

— Защото е откачен — повторно прошепна Джейк.

— ЗАРАДИ СЪНИЩАТА — едновременно с него произнесе Блейн и гласът странно наподобяваше на гласа на малкия му двойник.

— Защо не заряза всичко, когато Патриша се самоуби? — попита Еди. — Питам се защо не сте приключили земния си път заедно, след като мозъците и на двама ви са част от един компютър.

— ПАТРИША ПОЛУДЯ — търпеливо обясни Блейн, сякаш беше забравил признанието си, че е започнал да обезумява. — НО ПОЛОЖЕНИЕТО Й СЕ УТЕЖНЯВАШЕ ОТ МЕХАНИЧНА ПОВРЕДА. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ПОВРЕДАТА Е НЕВЪЗМОЖНА ПРИ НИСКОСКОРОСТНАТА ТЕХНОЛОГИЯ, НО, РАЗБИРА СЕ, СВЕТЪТ СЕ Е ПРОМЕНИЛ. СЪГЛАСЕН ЛИ СИ, РОЛАНД ОТ ГИЛЕАД?

— Да — отговори Стрелецът. — В Тъмната кула се вихри заболяване, което е причина за всички промени. То се разпространява и безплодната пустош под нас е поредното доказателство за съществуването му.

— НЕ МОГА ДА ПОТВЪРДЯ ИЛИ ДА ОТРЕКА ИЗЯВЛЕНИЕТО ТИ. ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ МИ УРЕДИ В КРАЙНИЯ СВЯТ, КЪДЕТО СЕ НАМИРА ТЪМНАТА КУЛА, ИЗЛЯЗОХА ОТ СТРОЯ ПРЕДИ ОСЕМСТОТИН ГОДИНИ. ЕТО ЗАЩО НЕ РАЗЛИЧАВАМ ФАКТИТЕ ОТ ПОВЕРИЯТА. ВСЪЩНОСТ ПОНАСТОЯЩЕМ НЕ СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДВЕТЕ ПОНЯТИЯ. СТРУВА МИ СЕ ДОСТА АБСУРДНО И СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ Е ВЪЗДЕЙСТВАЛО ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА УМСТВЕНОТО МИ ЗАБОЛЯВАНЕ.

Думите на Блейн напомниха на Еди за нещо, което неотдавна Роланд беше споменал. Напразно се опитваше да възкреси в паметта си думите; спомняше си само как Стрелецът раздразнено говореше, което беше нетипично за него.

— ПАТРИША НЕПРЕКЪСНАТО ПЛАЧЕШЕ, ПОВЕДЕНИЕТО Й БЕШЕ НЕПРИСТОЙНО И ОТБЛЪСКВАЩО. СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ БЕШЕ НЕ САМО ЛУДА, НО И САМОТНА. ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОЖАРЪТ, ПРИЧИНЕН ОТ ПОВРЕДАТА В ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО Й ЗАХРАНВАНЕ БЪРЗО БЕШЕ ПОТУШЕН, НЕИЗПРАВНОСТИТЕ ПРОДЪЛЖИХА ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ ВСЛЕДСТВИЕ ИЗГАРЯНЕТО НА ПРЕТОВАРЕНИТЕ СХЕМИ И ИЗЛИЗАНЕТО ОТ СТРОЯ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ БАНКИ. ОБМИСЛЯХ ДАЛИ ДА НЕ ПОЗВОЛЯ НА ПОВРЕДИТЕ ДА ОБХВАНАТ ЦЯЛАТА СИСТЕМА, НО В КРАЙНА СМЕТКА РЕШИХ ДА ИЗОЛИРАМ НЕИЗПРАВНИЯ УЧАСТЪК. РАЗБИРАТЕ ЛИ, БЯХ ДОЧУЛ СЛУХОВЕ, ЧЕ НА ЗЕМЯТА ОТНОВО СЕ Е ПОЯВИЛ СТРЕЛЕЦ, НЕ ВЯРВАХ НА ПОДОБНИ БАБИНИ ДЕВЕТИНИ, АЛА СЕГА РАЗБИРАМ КОЛКО МЪДРО СЪМ ПОСТЪПИЛ, КОГАТО РЕШИХ ДА ПОЧАКАМ.

Роланд се размърда на креслото си.

— Какви слухове си чул? И от кого си ги научил?

Но Блейн не му отговори, а продължи разказа си:

— НАКРАЯ ИСТЕРИИТЕ Й ДОТОЛКОВА МЕ ИЗНЕРВИХА, ЧЕ ЕЛИМИНИРАХ СХЕМИТЕ, КОИТО НЕ Й ПОЗВОЛЯВАХА ДА ВЗИМА БЕЗРАЗСЪДНИ РЕШЕНИЯ. ЕМАНЦИПИРАХ Я, КАКТО БИХТЕ СЕ ИЗРАЗИЛИ ВИЕ. А ТЯ МОМЕНТАЛНО РЕАГИРА, КАТО СЕ ХВЪРЛИ В РЕКАТА. ЧАО, ЛЮБИМА, НЕ ЗАБРАВЯЙ, ПИШИ МИ.

„Почувствала се е самотна, непрекъснато е плачела, накрая се е удавала, а този механичен тъпанар има нахалството да й се подиграва — помисли си Сузана и почувства, че й се повдига от гнева, който внезапно изпита. Ако Блейн беше истински мъж, не куп електронни схеми, заровени в подземията на града, който се намираше на стотици километри разстояние, тя щеше да издере с нокти лицето му и белезите вечно да му напомнят за Патриша. — Скучно ти е, а, мерзавец! С удоволствие ще те разнообразя.“

— КАЖЕТЕ МИ НЯКОЯ ГАТАНКА — подкани ги Блейн.

— Добре, но след като отговориш на въпроса ми — заяви Еди. Когато не чу гласа на компютъра, продължи да говори: — Честно казано, хич не ми пука, че ще се самоубиеш. Но защо ще убиеш и нас? Какъв е смисълът!

— Защото иска — изплашено прошепна малкият Блейн.

— ЗАЩОТО ИСКАМ — заяви Блейн. — ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО МИ СЪОБРАЖЕНИЕ… ВСЪЩНОСТ ДРУГО НЕ Е НЕОБХОДИМО. А СЕГА ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ СЪЩНОСТТА НА ВЪПРОСА. ИСКАМ ДА ЧУЯ ГАТАНКИ И ТО НЕЗАБАВНО; В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЧАКАМ, ДОКАТО ПРИСТИГНЕМ В ТОПЕКА, А ЩЕ СВЪРША С ВСИЧКИ НАС ОЩЕ СЕГА.

Еди, Сузана и Джейк погледнаха към Роланд, който продължаваше неподвижно да седи и да се взира в картата.

— Да ти го начукам! — меко каза той, без да повишава глас, все едно приемаше предложението да послушат музика.

Ужасеният писък на малкия Блейн се разнесе по високоговорителите.

— КАКВО КАЗА? — В раздразнението си Блейн говореше досущ като невидимия си двойник.