Стивън Кинг - Пустош

— Да ти го на чукам! — повтори Стрелецът. — Но ако не ме разбираш, ще ти го кажа просто и ясно — няма да чуеш нито една гатанка.

Настъпи продължителна тишина, малкият и големият Блейн мълчаха. Когато големият реши да отговори, направи го без думи. Стените, подът и таванът отново станаха безцветни, сетне напълно изчезнаха. След десет секунди вагонът за барони престана да съществува. Моно се носеше с огромна скорост през планинската верига, която бяха видели по хоризонта. Стоманеносивите върхове, които всеки миг заплашваха да се забият в невидимия корпус на влака, постепенно отстъпиха място на безплодни долини, обитавани от гигантски бръмбари, пълзящи като костенурки. Роланд видя как от някаква пещера изпълзя влечуго, което приличаше на змия. То сграбчи един бръмбар и го завлече в тъмната дупка. Никога през живота си Стрелецът не беше виждал подобни ужасни насекоми или кошмарен пейзаж — от гледката го побиваха тръпки. Местността му се струваше враждебна, но това не го плашеше. Най-страшното беше, че му изглеждаше напълно непозната, сякаш Блейн ги беше пренесъл на друга планета.

— МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ИЗЛЯЗА ОТ РЕЛСАТА ОЩЕ СЕГА — замислено изрече Блейн, но Стрелецът долови неописуемата му ярост.

— Какво пък, направи го — съгласи се Роланд с престорено безразличие.

Знаеше, че компютърът може да анализира гласа му и да разбере истинските му чувства (Блейн се беше похвалил, че разполага с необходимите устройства) и макар да беше способен да лъже, то в случая очевидно казваше истината. Ако съумееше да долови напрежението в гласа на Стрелеца, пътешествениците бяха обречени. Блейн беше дяволски умен компютър… но все пак беше само машина. Едва ли беше способен да проумее, че човеците могат да се решат на постъпки, които противоречат на логиката. Ако анализът покажеше, че Роланд изпитва страх, но умело го прикрива, компютърът щеше да реши, че Стрелецът блъфира. Подобна грешка можеше да струва живота на всички.

— ДЪРЖИШ СЕ ГРУБО И НЕВЪЗПИТАНО — отбеляза Блейн. — НАВЯРНО СЕ ГОРДЕЕШ С ОТВРАТИТЕЛНОТО СИ ПОВЕДЕНИЕ, НО АЗ НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ГО ТЪРПЯ.

Лицето на Еди беше изкривено от ужас. Той беззвучно произнесе: „Какво правиш?“

Роланд се престори, че не го забелязва; цялото му внимание беше насочено към Блейн, освен това действаше съвсем целенасочено.

— О, мога да бъда и по-груб!

Роланд от Гилеад отпусна скръстените си ръце и бавно се изправи. Разкрачи се, сложи едната си ръка на кръста, а с другата сграбчи дървената ръкохватка на револвера. Стоеше така, както беше стоял стотици пъти — на прашните улици на забравени градове, сред скалисти каньони, в безчет мрачни барове, където вонеше на вкисната бира и загорели мазнини. Това бе само поредното стълкновение с поредния противник. Беше кеф и ка-тет . Стълкновението беше центърът на целия му живот, оста, около която се въртеше неговото ка . Този път щеше да се сражава с думи, не с куршуми, но това нямаше значение: предстоящата битка щеше да бъде на живот и смърт. Във въздуха витаеше миризмата на убийства, долавяше се съвсем ясно, като вонята на разложен труп. Както обикновено го обзе ярост, пред очите му сякаш се спусна пелена… и истинският Роланд изчезна, като че заменен от безчувствен робот.

— Могат да те нарека безчувствена, празноглава, глупава, надменна машина. Мога да те нарека тъпо, лишено от разум създание, безчувствено като път.

— ПРЕСТАНИ!

Роланд продължи да говори спокойно и уверено, без да обръща внимание на Блейн:

— За съжаление не съм в състояние да те засегна, защото си само една машина.

— АЗ СЪМ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОБИКНОВЕНА…

— Не мога да те нарека педераст, защото нямаш задник, та да те чукат. Не мога да те назова най-долния от всички отвратителни просяци, които някога са пълзели в канавката на най-мръсната улица в света, защото дори този просяк е по-достоен от теб; нямаш колене, за да пълзиш или да паднеш на тях, тъй като ти е чужда онази човешка слабост, наречена „милосърдие“. Не мога дори да кажа, че си чукал майка си, защото никога не си я имал.

Роланд замълча за миг, а спътниците му затаиха дъх. Мълчанието на Блейн беше потискащо и зловещо като затишие преди буря.

— Ала мога да те нарека долен предател, който е позволил на единственото си близко същество да се самоубие; мога да заявя, че си страхливец, който с удоволствие изтезава глупците и избива невинни хора; мога да кажа, че си само едно обезумяло механично чудовище, което…