Стивън Кинг - Пустош

— Нищо не разбирам — обади се Еди.

— Естествено, нали си само едно глупаво бяло момче — отбеляза Дета, но тонът й не беше злобен. Отново се втренчи в матрицата, сетне започна да зачерква четните числа. — Три също е просто число, но нито едно чисто, получено чрез умножение по три, не може да бъде просто — продължи тя и Роланд дочу нещо, което го удиви и зарадва: постепенно жената преставаше да говори като Дета и гласът й започваше да прилича на гласа на Сузана Дийн. Не се налагаше да я изведе от хипнотичния транс — тя излизаше от него сама и съвсем естествено.

Сузана отново започна да задрасква с въглена числата кратни на три, които бяха останали след елиминирането на всички четни чиста: девет, петнадесет, двадесет и едно и така нататък.

— Правим същото с пет и седем — промърмори тя и внезапно се събуди, превръщайки се в Сузана Дийн. — Остава да се отстранят още няколко числа, например двайсет и пет, които до този момент не са били зачеркнати.

Сега ромбоидната матрица изглеждаше така:

1

2 3

-4- 5 -6-

7 –8 9 10-

11 -12- 13 –14 15-

-16- 17 -18- 19 –20 21-

-22- 23 –24 25 26 27 28-

29 -30- 31 –32 33 34 35 36-

37 –38 39 40– 41 -42- 43 –44 45-

-46- 47 –48 49 50 51 52– 53 –54 55-

–56 57 58– 59 -60- 61 –62 63 64-

–65 66– 67 –68 69 70– 71 -72-

73 –74 75 76 77 78– 79

–80 81 82– 83 –84 85-

–86 87 88– 89 -90-

–91 92 93 94-

–95 96– 97

–98 99-

-100-

— Погледнете — уморено обясни тя. — Останали са само простите числа от едно до сто. Сигурна съм, че това е комбинацията, чрез която се отваря вратата.

— ИМАТЕ ТОЧНО ЕДНА МИНУТА, ПРИЯТЕЛИ. МИСЛЕХ ВИ ЗА ПО-УМНИ.

Еди не обърна внимание на Блейн, а прегърна младата жена.

— Върна ли се при нас?

— Да. Събудих се някъде по средата на тирадата й, но я оставих да говори. Стори ми се неучтиво да я прекъсна. — Погледна към Роланд и продължи: — Искаш ли да опитаме?

— ПЕТДЕСЕТ СЕКУНДИ.

— Да! Опитай комбинацията, Сузана.

Младата жена понечи да натисне най-горния бутон, но Джейк хвана ръката й и извика:

— Не! Помпата се задейства отзад напред.

Сузана стреснато го изгледа, после се усмихна.

— Прав си. Блейн е умник, но ти не падаш по-долу от него.

Всички безмълвно наблюдаваха как Сузана последователно натискаше бутоните, като започна с номер деветдесет и седем. При всяко натискане се чуваше тихо изщракване. Когато младата жена докосна последния клавиш, вратата в центъра на металната преграда моментално се плъзна встрани; разнесе се неприятен стържещ звук, от релсите в тавана се посипа ръжда.

— СПРАВИХТЕ СЕ ПРЕКРАСНО — с възхищение заяви Блейн. — НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИ ОПОЗНАЯ. ИМАМ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПОКАНЯ ВЪВ ВАГОНА. ВСЪЩНОСТ ГОРЕЩО ВИ ПРЕПОРЪЧВАМ ДА ТИЧАТЕ. БЛИЗО ДО ВАС ИМА НЯКОЛКО ОТВОРА. ПРЕЗ КОИТО ЩЕ ПРОНИКНЕ ОТРОВНИЯТ ГАЗ.

Тримата човеци (единият носеше на гърба си безнога жена) и косматото животинче пробягаха през отворената врата и се спуснаха към Блейн Моно. Влакът, чиито двигатели ритмично работеха, стоеше в тясната си ниша наполовина скрит от перона; приличаше на грамаден розов куршум в отворената цев на мощна пушка. Сред огромното пространство на Гарата Роланд и спътниците му бяха като движещи се точки. Стотиците гълъби, на които им оставаше да живеят четиридесет секунди, кръжаха и пърхаха с криле под покрива. Когато пътешествениците доближиха влака, пластина от корпуса му се отмести и зад нея зейна врата. Коридорът на влака беше застлан с плътен бледосин килим.

— Добре дошли на Блейн — произнесе приятен глас, щом всички побързаха да се качат във вагона. Веднага го познаха — беше по-уверен, но всъщност бе гласът на малкия Блейн. — Слава на Империята! Моля, подгответе за проверка транзитните си билети. Напомняме ви, че пътуването без билет е сериозно престъпление и нарушителите се наказват от закона. Желаем ви приятно пътуване. Добре дошли на Блейн. Слава на Империята! Моля, подгответе…

Неочаквано гласът заговори по-бързо, думите се сливаха като при несвързаното бърборене на шимпанзе, после се разнесе пронизителен вой, последван от рязък звук — Б-У-УП! — и гласът окончателно замлъкна.

— МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ МИНЕМ И БЕЗ ТОВА ДОСАДНО ДРЪНКАНЕ — обади се Блейн.

Отвън се разнесе оглушителна експлозия. Еди, който носеше Сузана, политна напред и щеше да палне, ако Роланд не го беше хванал за рамото. До този миг младежът тайно се беше надявал, че заплахата на Блейн да убие жителите на града с отровен газ е само лоша шега. „Трябваше да се досетиш, че не бива да се доверяваш на онзи, който се забавлява, като имитира гласовете на киноактьори от миналото“ — помисли си.