Стивън Кинг - Пустош

— Какво има? — попита я.

— Знам отговора на загадката, но ми се изплъзва. Заседнал е в съзнанието ми както кост засяда на гърлото. Помогни ми да си спомня, но не лицето, а гласа му… онова, което каза.

Джейк сведе очи към ръката си и неочаквано си спомни как проблеснаха зелените очи на Тик Так, когато видя часовника му. Запита се колко ли време им оставаше. В най-добрия случай — не повече от седем минути. Погледна към Роланд, който беше извадил куршум от патрондаша си и го търкаляше по кокалчетата на пръстите си. Момчето усети, че клепачите му натежават и побърза да извърне поглед.

— Чий глас искаш да си спомниш, Сузана Дийн? — тихо и напевно попита Стрелецът. Не гледаше нея, а патрона, движещ се напред-назад. Знаеше, че Джейк е извърнал очи, но Сузана продължава да го наблюдава. Пръстите му заиграха още по-ловко, докато в един миг вече изглеждаше, че патронът се носи във въздуха.

— Помогни ми да си спомня гласа на баща ми — каза Сузана Дийн.

За миг настъпи тишина, нарушавана само от далечните експлозии в града, барабаненето на дъжда върху покрива на Гарата и басовото ръмжене на двигателите на Блейн. Сетне се разнесе воят на хидравлично устройство. Еди извърна поглед от куршума, танцуващ над ръката на Стрелеца (струваше му доста усилия; разбираше, че още няколко секунди и сам щеше да изпадне в хипнотичен транс), и надзърна през металните решетки. Върху наклонената розова повърхност между предните стъкла на Блейн постепенно изникваше тъпка сребриста пръчка, подобна на антена.

— Сузана — промълви Роланд.

— Какво? — Очите й бяха отворени, но тя говореше неуверено — като човек, който бълнува.

— Спомняш ли си гласа на баща ти?

— Да… но не го чувам.

— ОСТАВАТ ШЕСТ МИНУТИ, ПРИЯТЕЛИ.

Еди и Джейк трепнаха и едновременно погледнаха към разговорното устройство, но Сузана сякаш не чу гласа на Блейн, а продължи да се взира в танцуващия куршум.

— Опитай се да го чуеш — настоятелно прошепна Роланд.

Внезапно почувства промяна в младата жена — тя като че натежа и стана някак по-жизнена, все едно самата й същност се беше променила.

Така си и беше.

— Що се занимаваш с таз мръсница? — хрипливо изрече Дета Уокър.

В гласа й се долавяха едновременно учудване и раздразнение.

— През целия си живот не е имала повече от тройка по математика. Нямаше да й пишат и толкова, ако не бях аз. — Замълча, сетне намусено добави: — Бащата също помагаше. Знаех спесиалните числа, ама той ни показа как да смятаме. Доставяше ми адско удоволствие. — Тя се изкиска. — Сузи не си спомня нищо, щото Одета така и не проумя за спесиалните чиста.

— Какви са тези „спесиални“ числа? — попита Еди.

— Прости, тъпако! — Младата жена погледна към Роланд. Изглеждаше така, сякаш беше излязла от хипнотичния транс… но всъщност не беше Сузана, нито пък дяволското изчадие, подвизаващо се под името Дета Уокър, макар да говореше като нея. — Един ден я гледам как отиде при бащата и взе да циври, че й писали двойка по математика… и то по фасулската алгебра. Можеше да се справи със задачите, щом аз можех, ама я мързеше да си размърда мозъка. Госпожицата си падаше по поезията и се смяташе за прекалено възвишена, че да се занимава с някаква си математика. — Дета отметна глава и се изсмя, но в гласа й вече не се долавяше предишната горчивина. Изглеждаше искрено развеселена от глуповатата си двойничка.

— А пък бащата й вика: „Ще ти покажа елин фокус, Дета, който научих в колежа. Този фокус ми помогна да се справя с простите чиста, ще помогне и на теб да откриваш почти всички такива числа.“ А пък оназ тъпачка Одета отвръща: „Учителят ни каза, че няма формула за определяне на простите числа.“ Татко й казва: „Няма, но можеш да ги хванеш, ако имаш мрежа.“ Казваше й „мрежата на Ератостен“. Вдигни ме да разгледам оназ кутия, Роланд, ще разгадая тъпата гатанка и ще си спечелим луксозно пътуване с влак. Стрелецът се подчини: Еди, Джейк и Ко застанаха зад него.

— Дай ми парчето въглен, дето го носиш в джоба си.

Стрелецът отново се подчини. Дета взе овъглената пръчка и разгледа ромбовидната числова матрица, сетне заяви:

— Не е точно като оназ, дето ни я показваше бащата, ама мисля, че ще се справя. Простите числа са като мен — гадни и специални. Такова чисто никога не се дели на други числа освен на единица и на себе си. Двойката също е просто число, щото се състои от две единици и се дели само на единица и на себе си, обаче това е единственото просто четно чисто. Останалите четни просто могат да се задраскат.